Празниците през януари – именици, традиции и обичаи

Започнаха хубави дни, празнични

1 януари

Васильовден

Имен ден празнуват Васил, Василен, Василена, Василий, Василка, Васка, Весела, Веселин, Веселина, Вълко, Вълчо

Празникът е известен още с наименованията: Васильовден, Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру.  Суровачка от дрян - в митологията дрянът е живата мощ на добротворните сили. В този ден по домовете ходят маскирани мъже - сурвакари, камилари, бабугери, старци и джамали, които благославят за здраве и плодородие.

5 януари

Зимен Кръстовден. Св. мчци Теопемт и Теона. Преп. Синклитикия и Аполинария

Наричан още Кръстци, Водокръщи. Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщене, което предстои.

Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.

Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.

6 януари

Свето Богоявление (Йордановден)

Именици: Банчо, Бистра, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данка, Данко, Данчо, Йордан, Йордана, Йорданкa, Найден, Теодосий

Според християнската религия този ден е посветен на Кръщението на Исус Христос в река Йордан и е един от най-тържествените църковни празници. Смята се още за ден на светлината и просвещението. Отбелязва се от православния канон с празничен водосвет. След ритуалното кръщаване на водата свещеникът хвърля кръста в реката или в морето. Мъжете се спускат да го вземат. Вярва се, че ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът - здрав.

Още в ранно утро преди изгрев слънце по традиция девойките и жените отиват да налеят прясна "кръстена" вода. На потока или край кладенеца те измиват домашната икона и палешника на ралото. Измиват и лицата си за здраве. В Средните Родопи на Йордановден се изпълнява обичаят "хаскане", пише imenata.com. Той се заключава в обредното изкъпване на всички сгодени моми, на младите булки и младоженците, които за първи път посрещат Водици в нов социален статус. Къпането се извършва от мъже-"хаскари" или "къпинчари". Те подхвърлят три пъти нагоре младоженеца, отвеждат го на реката или на чешмата да го намокрят. Онзи, който не желае да бъде окъпан, трябва да се откупи с пари и почерпка.

7 януари

Св. Йоан Кръстител (Ивановден)

Именици: Ваньо, Bаня, Еньо, Енчо, Жан, Жанa, Жанета, Ивайла, Ивайло, Иван, Ивана, Иванкa, Иванинa, Ивелин, Ивелина, Ивета, Иво, Йоан, Йоанa, Йовка, Йовко, Йонка, Йонко, Йончо, Йото, Калоян

Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник. Той е наречен негов "събор", защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този "най-голям между родените от жени" (Мат. 11:11) Божи пророк и праведник. Паметта му се чествува няколко пъти през годината, но най-тържествено се празнува на 7 януари.

Между евангелските личности, които са окръжавали Спасителя, Неговият велик Предтеча заема изключително място, както по начина на своето идване на света, така и по своето неповторимо служение.

Бележит и единствен е неговият принос при покайната проповед и кръщаване на юдеите, подготвяни за посрещането на очаквания Месия - Христос.

Неговата трагична раздяла с грешния иродовски свят в окърваваната тъмница на Махеронската крепост също полага особен печат и ореол на мъченическото му 34-годишно земно поприще.

Между всички останали пророци той се отличава още и с това, че е имал предназначението да посочи с ръка Тогова, за Когото е пророкувал на света.

Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна.

На неговото строго въздържание подражавали най-великите християнски подвижници, а неговата доблестна смърт вдъхновявала всички мъченици през време на гоненията срещу християнската вяра.

Този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците. В Югозападна България къпят младоженките и малките момиченца до 1 г. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете.

Този ден християнската църква отрежда на най-великия от пророците, който ревностно проповядва идването на Христос сред хората - на Йоан Кръстител или Предтеча. Светецът се почита като покровител на кумството и побратимството. На Ивановден продължават обичаите и обредите, свързани с вярата в чудодейната здравеносна сила на водата. Къпят се булките и младоженците, които са се оженили през тази зима до Ивановден; къпят се всички именници; къпят се годените моми и ергени. На Ивановден на обед младоженците отиват на гости в дома на своите кумове и им носят кравай, млин, ракия и вино. Кумовете ги канят на тържествена трапеза. Младите гостуват и на девера.

В тракийските земи на Ивановден или по-късно - на Бабинден или зимния Атанасовден, се предприемат обредите за побратимяване на момците - "хващане на арътлици". Ако трима другари искат да станат побратими, в този ден те последователно се събират в дома на всеки от тях, като започват от дома на най-възрастния. Майката посреща тримата и ги закичва с по една китка от бръшлян и чимшир. На всяка китка е вързана златна паричка с червен конец. Като ги закичва, майката ги благославя: "Оттук нататък чимшир побратими да станете! Да не се карате и лоши думи да не си изричате, да се обичате и уважавате като братя!" Ритуалът се повтаря в дома на всеки момък. В Ямболско обредът на побратимяване е значително по-разгърнат. Там момците или женените мъже, които ще станат арътлици, стъпват символично с десния крак едновременно върху живи въглени, след което си раздават специални обредни хлябове и отпиват последователно от паница с червено вино. В Родопската област на Ивановден сгодените ергени отиват тържествено на гости заедно с родителите си и свои роднини в дома на своите годеници. След като бъдещата свекърва умие лицето на девойката и я закичи с китка и златна паричка, всички сядат край софрата и се угощават богато.

8 януари

Бабинден

Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките.

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!" След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете. Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като "волове", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като "влечугане" на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден завършва.

Още: 8 Януари е също така професионален празник на всички акушери и гинеколози.

14 януари

Василица / Банго Васил (куцият Васил)

Един от най-големите и най-почитаните празници, които празнуват всички роми е Василица или Банго Васил (куцият Васил), отбелязван на 14 януари. Този празник трае два или три дни, като навечерието му е Бъдни вечер, първият ден е Василица, вторият – Банко Васил, а третият “патерицата”. Бъдни вечер е семеен празник с постни ястия, обреден кравай “боговица”, който се разчупва и се изяжда от всички. На Василица сутринта децата обикалят комшийските къщи и сурвакат за здраве, за благополучие, за късмет, за плодородие. Повсеместно срещано е коленето на “курбан” за Банго Васил – най-често това е гъска. Тя се пече пълнена с ориз, но не се изяжда наведнъж, за да може от месото да се даде и на гостите, които ще дойдат. На трапезата има още сърми, баница с късмети, питка, вино, ракия. Трапезата се прекадява и благославя, всички си вземат прошка с целуване на ръка. Като цяло празничните дни се свързват главно с взаимни гостувания на близки и приятели (на първо място на кръстниците), съпроводени с богати трапези и веселби. Въпреки различните групови и регионални варианти, в основни линии същността на празника е сходна при различните ромски общности.

18 януари

Св. Атанасий Велики и св. Кирил Алексaндрийски (Атанасовден)

Именици: Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Hасo, Hася, Начо, Tанас, Таньо, Таню, Тинка

Празнуват се съвместно на 18 януари. Разрешава се вино и елей.

Св. Атанасий бил голям защитник на Православната вяра. Участвал в Първия Вселенски събор, дето се показал с благодатно озарен ум в защита на вярата против ереста на Арий. На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на негово място в Александрия. За вярата преследван в изгнание 15 години. Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник и при Валент, по време на когото известно време се укривал в една гробница. Жителите на Александрия тъй настоявали да се върне епископът им, че императорът като се опасявал от бунт, се съгласил. В старанието си да се омиротвори църквата бил в постоянни спорове с еретиците. Починал в 373 година на 80 години.

Св. Кирил е участвал на Третия Вселенски събор и изобличил еретика Несторий. Написал е много книги в защита на вярата. Починал в мир в 444 година.



Снимка на Деня

Красотата на парк "Кайлъка"