Избрани Новини

Свети Иван Рилски – загадки и завети

Анализ на историка Димитър Тренчев за родното място и светската личност на Свети Иван Рилски

Най-ранните известни засега писмени източници, в които макар и косвено е споменато името на Свети Иван Рилски, е писаната между 969 и 971 година известна противобогомилска „Беседа“ на преславския книжовник презвитер и епископ Кузма. Той сравнява новопросиялият български светец с общохристиянски титани на богословската мисъл и практика като Свети Григорий Велики, Свети Василий Велики и свети Йоан Златоуст. Преславският книжовник нарича рилския  пустинножител „Йоан Нови“ и го дава за пример на тогавашното тотално покварено българско духовенство, загърбило изконното си евангелско призвание – Божието просветление на паството.
Конкретизиращите писмени източници от епохата и базираните върху тях изследвания на наши и чужди историци и богослови не казват категорично нито кога, нито къде е роден Свети Иван Рилски.
И официалните жития (биографии - бел. авт. Д.Т.), и чуждите автори, и апокрифното „Безименно житие“ или сочат кюстендилското село Скрино за родно, или не посочват такова. А заради географската локализация на село Скрино в пределите на „… града Средеческого…“, много изследователи отъждествяват някогашното село Скрино със съвременното софийско село Курило.
Още по-невъзможен за изясняване е семейният произход на Свети Иван Рилски. Загадката е заложена още във взаимноизключващите се описания на неговите житиеписци. А сред тях има и свръхерудирани и способни на логическо мислене висши, светски и духовни водачи и писатели  –  от живелия през 2 век високопоставен византийски администратор и писател Георги Скилица до живелия и творил два века по-късно последен патриарх на второто българско царство Евтимий Търновски.
Именно техният разказ е най-неправдоподобният… Защото ни „убеждава“ как един неграмотен млад пастир от малко и забутано село след странстване по различни манастири за кратко време успява да се самообразова до висшата степен, в която впоследствие ни го представят. Разказът им е исторически неправдоподобен, защото противоречи на писаните и неписани норми на поведение, задължителни за всеки монах по онова време. Тогавашната духовна доктрина не е  допускала монашески митарства и ги е заклеймявала като проява на непостоянство. И никой игумен не е допускал разни странстващи монаси до своята „светая-светих“ – богатата манастирска библиотека, която е било място за образование и самообразование.
Очевидно Свети Иван Рилски е бил представител на тогавашната аристокрация – високообразован и подготвян за кариера във висшата светска или църковна йерархия.
Но няма историческа фактология в светската самоличност на Свети Иван Рилски да виждаме едноименния брат на българския цар Петър І (927-970).
Действително, исторически факт е, че цар Петър І-и е имал брат на име Иван, който първоначално е бил и негов престолонаследник. Но след неуспешен опит за държавен преврат, въпросният Иван е бил низвергнат и изпратен на заточение във Византия.
Заточеният царски брат Иван е бил „острието“ на силна група боляри и военноначалници, които били привърженици на цар Симеоновата политика – война с Византия до окончателното й  завладяване.
Въпросният Иван дори да е успял да избяга, най-логично е било отново да поведе нов заговор, при чийто неуспех да е загинал.
Ако допуснем пък да е преживял толкова дълбок катарзис, че да е поел трънливия път на монашеско отшелничество, то новото му духовно име е трябвало да бъде различно от светското. Такава е била тогавашната практика, която се спазва и до днес.
Можем само да гадаем кое е било светското име на Свети Иван Рилски. Както и кога, по какъв повод и с коя овластена персона – духовна или светска е влязъл в конфликт.
Макар и косвен, най-ярък пример за опълчване срещу властващата тогава държавна доктрина е отразен години по-късно в „Завета“ на Свети Иван Рилски.
„… не търсете да бъдете познати и обичани от земните царе и князе, нито се надявайте на тях…“ – така наставлява монасите рилският пустиножител, когато вече е на върха на всеобщата почит и е пример за подражание.
Логично е Свети Иван Рилски в предходните си години не само да е изповядвал, а и да е проповядвал това свое верую. Но подобни са били и проповедите на богомилите, заклеймени като „…богохулници и врагове на държавата“. И съвсем логично малко известният дотогава Иван също е бил нарочен за богохулник и бунтовник. Защото проповядваните от него постулати са противоречали както на светските закони за подчинение на местните боляри и царя, така и
на духовната държавна догма, че земната власт е дадена от Бога.
Затова е повече от логично представените от житиеписците странствания с цел самообразование през първите години да се дължат на преследване от властта. А окончателното установяване в Рила планина да  е било своеобразно легализиране на амнистиран нарушител на закона.
Защото никой, особено опасен и преследван от закона човек, никога не е в състояние да се  укрие за дълго! Но пък и не се легализира без гаранции за своя живот! А такива несъмнено са били дадени свише – от самия цар Петър І!
Българският самодържец дори лично идва насред „Великата рилска пустиня“ да се поклони пред новопросиялия светец. Така още приживе и години преди каноничното признание на църквата рилският отшелник е бил увенчан с най-истинския ярък ореол – преклонението и почитта на съвременниците му!
Дори извън тогавашните и дори извън днешните български земи – в Гърция, Румъния, Сърбия, Черна гора, Албания и Русия…
Но въпреки признанието чуждият на всякакво тщестлавие български светец казва за себе си:
„Аз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на Земята…“.
А на своите следовници завещава две неща. Първото е да се поучават „… денонощно в Господния закон и често да прочитат творенията на църковните отци…“.
Във второто Свети Иван Рилски напомня на братята си монаси да не забравят изконните си задължения към народа и да бъдат негови просветители с думите: „… Новопросветените люде от еднокръвния свой народ утвърждавайте във вярата…“
Днес, дай Боже, повечето от следовниците на Свети Иван Рилски да следват заветите му!



Топ Новини

Снимка на Деня

За честта на Варна! (видео)