Полина Ръсина: Благодаря на всички за подкрепата

Подкрепям момичетата и треньорите, чуваме се всеки ден, заяви фотболистката от "Пирин Лейдис"

В първия мач от пролетния дял на Swiss Capital женското първенство по футбол срещу Севлиево Лейдис футболистката на Пирин Лейдис Полина Ръсина получи тежка контузия.
Нападателката даде интервю за www.fcpirin.com, в което разказа за претърпяната операция и  как върви нейното възстановяване.
– Поли, здравей! Как се чувстваш след операцията?

– След операцията изпитвах страшни болки, които постепенно започват да намаляват. Ясно е, че бях и уплашена от всичко, през което трябваше да мина. Радвам се, че интервенцията мина успешно и сега гледам само напред, за да се възстановя възможно най-бързо. Моментът е труден. Благодаря на изпълнителния директор Таско Тасков и ръководството на ФК Пирин, които се погрижиха в този труден момент да мисля само за възстановяването си. Благодаря и на всички момичета от отбора и целия щаб. Те не спираха да ме подкрепят и дори посветиха победа на мен. Тези неща не са никак малко в такъв момент. И не на последно място, искам да благодаря на хората, които са до мен и не спират да ме подкрепят. Огромно благодаря на всички!

– Какви медицински процедури предстоят, преди да започне периодът на възстановяване?

– Първо да отбележа, че в момента имам 7 пирона на счупената кост и един в глезена, който блокира движенията. За радост още отсега правя раздвижвания и лека рехабилитация. След седмица се надявам да мога да стъпя на крака. На 45-ия ден ще се наложи да махна пирона в глезена и след това започвам по-сериозна дейност. Другите пирони ще ги махна най-вероятно през месец декември, когато приключи следващият полусезон.

– Това ли е най-тежката контузия в твоята кариера?

– За жалост да! Това се оказа най-голямото изпитание пред което ме изправи футболът.

– Как реагираха твоите близки и съотборнички на новината за тежката травма?

– Всички бяха много разстроени и бързо изказаха своята подкрепа. Радвам се, че ме окуражиха и помогнаха да мина през това по-леко.

– След колко време се очаква да започнеш тренировки?

– Лекарите ми казаха, че след 3 месеца ще стъпя на терена. Силно се надявам всичко да мине по план и наистина да е така, та дори и по-скоро, все пак всичко е в главата!

– Как прекарваш времето си вкъщи?

– Вкъщи се опитвам да не мисля за всичко, което се случи. Щастлива съм, че и хората до мен се грижат за същото. Също така започнах да чета нова книга, мисля, че доста ми помага. Правя упражнения и мисля за това как да се възстановя най-бързо.

– Следиш ли представянето на отбора?

– Разбира се! Подкрепям момичетата и треньорите, чуваме се всеки ден. Когато има излъчване на мача, не пропускам да гледам. Опитвам се да оказвам подкрепа на отбора дори и от разстояние. Пожелавам успех и на мъжкия отбор по пътя му към Първа лига.

– Казват, че хората излизат по-силни от подобни ситуации. Как се усещаш?

– Стискам зъби и се надявам това да бъде така. Вярвам и усещам, че все още има какво да дам на футбола. Вярвам, че това, което ми отне той сега, е подготовка за нещо по-добро, с което да ме възнагради в бъдеще.



Снимка на Деня

Зимни нюанси от плевенския парк "Кайлъка"