10-ти март е Ден на Холокоста

Всяка година на 27 януари светът отбелязва Международния ден в памет на жертвите на Холокоста, а на 10 март България отбелязва деня, в който отлагането на депортирането на българските евреи преди 77 години води до спасяването на 50 хиляди души от лагерите на смъртта. Съдбата на българските евреи по време на Втората световна война е единственото изключение от трагедията, която сполетява еврейските общности на Стария континент. Ешелоните с българските евреи не заминават. Но евреите от Беломорието и Тракия пресичат България. Тракийските евреи са транспортирани с влакове до Лом на 18 и 19 март, където са прехвърлени на баржи за Виена. От Виена с влак са откарани в лагерите на смъртта в Катовице и Аушвиц. Македонските евреи са транспортирани в Аушвиц на 22 и 25 март и Треблинка на 29 март. 11 343 души са депортираните. Оцеляват само 12.

На 1 март 1941 година България се присъединява към страните на Оста (по наименованието на Оста Рим – Берлин – Токио). Това е военен съюз между Хитлеристка Германия, Кралство Италия, Японска империя и други държави, участвали във Втората световна война.

Година по-късно се създава Комисарството по еврейските въпроси. На 22 февруари 1943 година то поема ангажимента да депортира евреите. По силата на подписаното споразумение с Берлин, първата „пратка“, която трябва да бъде изпратена в лагерите на смъртта, включва 20 хиляди души. Според приетия план за действие, ешелоните трябвало да потеглят на 9 март от Кюстендил, където вече са били подготвени складове за събиране на евреите и вагони за тяхната евакуация.
Подготовката за депортацията на евреите от „старите граници“ на България започва в редица провинциални градове на 3 март 1943 г. с арести по предварително изготвени списъци от Комисарството по еврейските въпроси. За разлика от евреите в Македония и Тракия, на много места арестуваните могат да разчитат на помощта на българските си приятели.

Арестите на евреи в Кюстендил започват на 7 март 1943 г. На 8 март делегация от 40 души взима решение да отиде до София, за да се застъпи за съгражданите си. В крайна сметка за София отпътуват само четирима. Там те търсят среща с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, който също е от Кюстендил и вече е информиран за положението. На 9 март сутринта делегацията се среща с министъра на вътрешните работи Габровски с искане депортацията да бъде отменена.

Събитията се развиват по подобен начин и в други градове из страната, с променлив успех. Пловдивският митрополит Кирил – бъдещ патриарх, изпраща протестна телеграма до цар Борис III, застъпва се за пловдивските евреи пред местните власти и предлага дома си за убежище на евреи. Той заявява, че ако трябва, ще легне на релсите, за да спре ешелоните, отвеждащи българските евреи на Запад. Няма друга европейска държава, в която християнски духовни водачи по абсолютно недвусмислен начин да са се обявявали в защита на преследваното еврейско население, така както се случва в България по време на Втората световна война.
В София много общественици се застъпват пред приятели и роднини в правителствените кръгове. На 24 май 1943 г. в столицата е проведена голяма публична демонстрация в защита и подкрепа на българските евреи.

Цар Борис ІІІ също се застъпва за българските евреи. Пред германското ръководство той заявява, че евреите му трябват да работят на обществени строежи и затова не може да ги депортира. Външният министър на Германия подлага на силен натиск царя, но Борис ІІІ е непреклонен в защитата си на евреите. В среща с Хитлер и външния министър Рибентроп през март 1943 година цар Борис успява да ги убеди, че условията в България са различни и че не трябва да се взимат същите мерки срещу евреите, както в Германия. Рибентроп осведомява германския пълномощен министър в София Адолф Бекерле за становището на Борис с директива № 422 от 4 април 1943 година. От телеграмата става ясно, че цар Борис се застъпва за евреите от старите предели на държавата с прагматични аргументи. Царят нарежда евреите да бъдат включени в работни групи за строежи на пътища, за да може по този начин да се избегне депортацията им в Полша. Цар Борис ІІІ издава заповед на вътрешния министър Петър Габровски, с която планираната депортация на евреите е спряна.
„Яд Вашем“, официалният израелски мемориал на Холокоста, присъжда почетната титла „праведник от народите на света“ на хора не от еврейска националност, които са рискували живота си по време на Холокоста, за да спасят евреи. Сред първите са двамата български митрополити Стефан и Кирил за изключителния им принос в борбата за оцеляването на българските евреи през Втората световна война.