19-годишният А.Д. е обвинен за умишлено убийство и опит за убийство

В законоустановения срок Окръжна прокуратура-Кюстендил е внесла протест срещу осъдителната присъда на Окръжен съд-Кюстендил спрямо 19-годишния А.Д., обвинен за извършено от него умишлено убийство и опит за убийство.

Държавното обвинение счита наложеното на подсъдимия наказание от 19 години „лишаване от свобода“ за несправедливо занижено. При определянето му съдът не е съобразил всички обстоятелства, обуславящи неговата отговорност. По този начин не са постигнати в необходимата степен и предвидените в закона цели на наказанието.

Извършеното от А.Д. на 17.02.2019 г. убийство, станало при сбиване в Кюстендил, е престъпление с извънредно висока степен на обществена опасност. Такава е налице и по отношение на самия подсъдим, независимо от младата му възраст.

Спецификата на деянието го характеризират като изключително по смисъла на закона. А.Д. брутално и безцеремонно посегнал на живота на три лица, при което умъртвил едното от тях, а опитът за убийство на другите две завършил с причиняването на множество сериозни телесни увреждания. Дръзкото „улично правосъдие“, безпардонно „раздадено“ от подсъдимия Д. в центъра на Кюстендил, погазва драстично и грубо установения правов ред, а моралната му укоримост на фона на огромния обществен резонанс е особено значима.

Трайно формираните криминални нагласи обуславят високата обществена опасност на А.Д. Доказателствата за множеството негови противообществени прояви, лошите му характеристични данни, поведението му в конкретната ситуация го определят като лице с устойчиво изграден афинитет към престъпен начин на живот, имащ своята приоритетна насоченост към посегателства върху личността.

Тези обстоятелства очевидно не са били отчетени с нужната задълбоченост и прецизност от Окръжния съд в гр. Кюстендил, който не е преценил, че в случая единствено възможният законосъобразен подход при определяне на наказанието на А.Д. е поставянето му в изолация от обществото до края на живота му.

Именно това наказание би въздействало по оптимален начин както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото, следвайки необходимостта от постигане на баланс между индивидуалната и генералната превенция на наказанието. Социалният отзвук от такива престъпни деяния и очакванията на гражданите за адекватно възмездие и възпитателна насоченост, в съчетание с практически невъзможната ресоциализация на подсъдимия, безусловно налагат наказанието „доживотен затвор“. Това е единствено приложимата алтернатива от предвидените в закона разпоредби, в контекста на целите на наказателната репресия и обществените очаквания за постигане на максимална законоустановена справедливост.