Изследването е на историка Димитър Тренчев

"Село Баня е родното място на Неофит Рилски". Събрано в едно изречение това гласи версията за "истинското" родно място, появила се още приживе на Неофит Рилски и опровергана, както от самия него, така и от съвременниците му...
Написаното собственоръчно от Неофит Рилски, че е роден в Банско е най-категоричното опровержение на търсещата нови форми за обществено легитимиране версия, че разложкото село Баня е родното му място.
През 1835 година рилският черноризец пише: „Пирин е една знаменита планина и най-висока от всичките други ОКРЕСТНЬI ПЛАНИНЬI (околни – бел.а. Д.Т.) в моето отечество. В подножието на тази планина лежит село Великое Банско во което съм се родилъ и воспиталъ….“ Тази кратка биографична бележка е част от съставено от Неофит и изпратено на руски учен Яков Ошмянцев етнографско описание, но „маскирано“ за пред турската цензура като писмо до неофитовите благодетели Васил Априлов и Николай Палаузов. Документът е открит в личния архив на Неофит Рилски и е публикуван през 1972 г. в книжка 6 на списание „Исторически преглед“ от Румяна Радкова – неуморния и най-ерудиран изследовател на родословието и духовното наследство на великия българин.
Първите погрешни бележки за родното място и рождената година са писани още приживе на прочутия Рилец. И той още тогава реагира! В издадения през 1848 година пътепис „Пътешествие из Европейска Турция“ руският славист Виктор Григорович пише, че Неофит е роден в село Голийна Баня (днес село Баня, Разложко – бел. а. Д.Т.), но не посочва рождената му година. На среща с Неофит Рилски през 1845 година в Рилския манастир руският пътешественик не успява да научи биографични данни от своя прочут събеседник. В отчетния си доклад пред Казанския университет Григорович обяснява, че е бил принуден да събере тази информация от „трети лица“, защото и Неофит, и братството стриктно спазвали монашеския обет и мълчали за миналото си като светски лица.
„…А ми му, не казахме и Казанскийт гост, когото срещнал, него питал и ме броили да съм от Баня…“, описва с нескрита ирония Неофит посещението на руския учен в писмо до приятеля си Авксентий Велешки.
Първоначално и чешкият славист Константин Иречек застъпва в отпечатаната през 1878 г. в Пловдив „История Болгар“ погрешна теза, че Неофит Рилски е роден в Голийна Баня. Според Иречек просветеният монах е „… самоук, непосещавал никога нито една школя…. „ и посочва рождената му година 1790, но не отбелязва източниците си на информация.
През лятото на 1880 година чешкият изследовател също посещава Рилския манастир. На срещата засегнатият йеромонах гостоприемно черпи с кафе, сладко и ракия Иречек, но и кротко настоява занапред да не бъркат родното му Банско и да не го смятат за „автодидакт“ – самообразовал се. Иречек обещава и коригира погрешните си първоначални писания – през 1882 година в пътеписа „Словарът на отца Неофита“ и в „Пътуванията по България“, публикувани в книжка 2 на „Периодическо списание“ и през следващата 1883 от страниците на авторитетното пражко списание „O sveta“.
Първата самостоятелна биография на Неофит Рилски излиза няколко месеца след смъртта му изпод перото на неговия ученик Паисий Рилец. Той я публикува на 13 октомври 1881 г. във вестник „Зорница“ под заглавие „Кратки бележки върху животъ-т и деяния-та на блаженопочивший-т Даскал Неофита попъ Петровичъ Рилець“. Базирайки се на дългогодишния си личен контакт с дядо Неофит, Паисий Рилецъ е категоричен, че духовният му наставник е роден през 1793 в Банско.
10 години след смъртта на великия Рилец, през 1892 година Рачо Косев отново лансира опроверганата теза за село Баня в обширна биография, публикувана под името „Един принос към биографията на Отца Неофита Рилски“, книжка 9 на издаваното от Кръг „Мисъл“, начело с д-р Кръстьо Кръстев влиятелно едноименно списание, с продължение в книжка 10 на списанието от 1893. Публикацията на Рачо Косев в авторитетната медия отново внася объркване в обществените представи и поставя под въпрос истинността на академичните разработки на богослови, езиковеди, историци, музиканти и всички тогавашни специалисти, представляващи професионални наследници на разноликото творческо амплоа на Неофит Рилски.
Едва през 1926 година професор Иван Шишманов „реабилитира“ Банско като документално правдивото родно място на Неофит Рилски, а публикуваната през 1972 година от Румяна Радкова саморъчна биографична бележка, която дословно цитирах в началото, окончателно премахва предпоставките за каквито и да било интерпретации.

И въпреки това през 2004 година жители на село Баня отново озонираха опроверганата теза. В нейна подкрепа сочеха, кой знае как останали неизвестни дотогава, местни предания. А като основен довод изтъкваха собственото тълкувание, че исторически документираното от самия Неофит наименование "Банско" не било селищното име на днешния град Банско, а прилагателно, произлизащо от "баня" и отнасящо се до днешното село Баня. Тогава на поредния опит за ревизия на българската регионална и национална история реагираха само историци. Но не последва друга официална или неофициална обществена реакция нито на регионално, нито на национално ниво.
През 2017 година основният събитиен модул в празника на село Баня беше откритото паметно пано с лика на Неофит Рилски. А с това откриване и административно беше официализирано преиначаването на историческата истина! Но в нейна защита и тогава реагираха само ресорните специалисти...
Едва откритите днес в село Баня масивен барелеф на Неофит Рилски и паметна плоча отключиха обществения отпор!? Засега само на регионално ниво. Но пък и институционално.
А на национално ниво?! И докога само с вербални еквилибристики?! Време е за ясна и категорична законова защита на материалното и нематериално национално наследство и неговите символи! Защото ако продължаваме да я караме така, някой ден ще осъмнем с "новината" за поредното "истинско" родно място на Неофит Рилски. И то да не е нито град Банско, нито разложкото село Баня, а... Банско в братската нам Република Северна Македония....