Когато човек изказва просто това, което чувства, тогава сам се чувства свободен и облекчава живота на другите

На 12 юли почитаме новоканонизирания монах Свети Паисий Светогорец. Предлагаме ви откъс от негови раговори с хора, дошли при него за съвет и помощ:

- Отче, аз си мисля, че простотата е когато човек действа така, както чувства. Правилно ли е?

- В зависимост от това, къде живее. За да действа просто, човек трябва да намери съответната среда. В света, особено съвременния, трябва да се действа акуратно. Но в манастира или в семейството трябва да живеем в простота. Много е изморително, когато в отношенията между хората няма простота и доверие! Тогава, за да кажеш нещо на човека, е необходимо предисловие, епилог, пояснения…Така животът се превръща в мъка. А когато има простота, можеш да кажеш на човека „седни”, и той сяда, или „сега си ми нужен, ела”, и той идва, а в тебе няма страх, че няма да те разбере правилно. Когато има простота, то се чувстваш леко, а когато не – тежко.

- Отче, какво значи: "Придобий свобода в своя живот, за да се освободиш от бурите" (св.Исаак Сирин)

- Придобий простота в общението с другите, за да не се затрупаш с помисли и главата ти да не се обърква. Когато човек изказва просто това, което чувства, тогава сам се чувства свободен и облекчава живота на другите.

Веднъж пътувах за Атина в колата на един познат, с нас беше и още един човек. Аз понасях тежко пътуването и шофьорът отвори прозореца. Беше прохладно. „На вас не ви ли е студено?”  - попитах останалите. „Не, не” – отвърнаха те. Но след известно време забелязах, че спътникът ми трепери от студ и си пристяга палтото. Тогава казах: „Ако не искате никой от вас да се разболее, то говорете открито, когато ви е студено, а аз ще ви кажа, ако изведнъж се почувствам лошо.” И по този начин никой от нас не усещаше притеснение. Но ако аз се чувствах лошо и мълчах или пък другият мръзнеше и също мълчеше, то със сигурност някой от нас щеше да пристигне болен в Атина. Вие също общувайте един с друг просто. Иначе през цялото време ще се притеснявате дали не сте обидили или огорчили с нещо другия. А тогава през цялото време човек се вълнува, изпитва безпокойство и започва де се държи неестествено.

- Отче, пред други хора не мога да направя даже и най-прости неща. Това стеснение ли е или гордост?

- Понякога Бог дава на човека повишена срамежливост, като спирачка, за да не се случи с него нещо лошо. Защото кой знае ако не беше тази стеснителност, колко далеч би се отклонил човек от правилния път! Нужно ти е да си по-внимателен и да оставиш себе си във всичко на Божията воля. Не си струва да си стегнат и да измъчваш себе си. В тази стегнатост има и определена доза егоизъм. Погледни ме мен, аз се държа естествено, без да полагам каквото и да е усилие. Понякога се държа като дядо, понякога като баща, като по-голям брат, а понякога като дете. Нали така?

- През цялото време се притеснявам как човекът ще се отнесе спрямо това, което говоря и се боя, че няма да ме разберат правилно.

- Ти се затваряш в това, защото в тебе няма простота. Постарай се да придобиеш простота на сърцето, за да имаш духовно преуспяване. Приемай просто забележките, които ти правят и се старай да се поправиш, молейки Божията помощ. Например, могат да ти кажат, че си постъпила неразсъдително. Друг път в подобна ситуация ти трябва да помислиш: „Тогава ми казаха, че постъпих неправилно, сега трябва да действам с разсъждение.” По този начин ще придобиваш опит, изправяйки се, ще се развиваш и духовно ще преуспяваш. Така и другият човек получава известие и ти самата чувстваш в душата си мир.

Простотата в съединение с любочестен подвиг и надежда на Бога носят вътрешен мир и радост и душата се изпълва с надежда и утешение.

Неиздаваният на български “Слова том V, Страсти и добродетели”
източник: http://ni-ka.com.ua/index.php?Lev=paisiy