119 държави местят стрелка на часовниците всяка пролет и есен

Тази събота срещу неделя, в 4 часа през нощта на 27 октомври, трябва да върнем часовниците си с един час назад. Целта на преминаването от лятно към зимно часово време, освен чисто икономическа полза, има за цел да осигури на организма ни повече светлина и съответно да повиши активността ни.

Тази година денят на смяната на времето съвпада с датата на местните избори.

Идеята за смяна на времето хрумва на Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал" през 1784 г., в което предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано.

На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Великобритания е втората държава, която въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916.

119 държави местят стрелка на часовниците всяка пролет и есен. Има и страни, които не го правят - сред тях са Япония, Китай, Сингапур, Естония, Узбекистан, Таджикистан, Туркмения, Казахстан.

България въвежда лятното часово време през 1979 г. След известни промени през годините, днес то започва в 3 часа в последната неделя на месец март и продължава до 4 часа в последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с един час назад - или обратно на 3 часа.

Европейският парламент гласува на 26 март отпадането на сезонната смяна на времето да се състои чак през 2021 г. Държавите членки ще могат да решат дали желаят да минат на изцяло лятно или изцяло зимно време. Европарламентът гласува за отпадането на сезонното време с 410 гласа.
В България системата зимно-лятно часово време се прилага от 1979 г., като аргументите са подобни на повечето държави в Европа – пестене на енергия и хармонизация със съседките. През 2018 г. обаче спестената енергия е била минимална, а общественото негодувание срещу нарушения комфорт беше силно отразено в онлайн референдум на Европейската комисия. След като 84% от 4.6 млн. европейски граждани гласуваха за отмяна на сезонната смяна, председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер обеща тя да отмени директивата, с която се координира смяната на времето, и държавите да изберат между постоянно лятно и постоянно зимно време – в мълниеносен срок от 6 месеца. Това обаче не се състоя - още през ранния ноември стана ясно, че австрийското председателство на ЕС уговори отлагане на мярката чак до 2021 г. поради административните и координационни трудности в извършването на смяната - ход, препотвърден този март от европарламента.
Остава въпросът на какво време трябва да остане България за постоянно. Повечето български министерства са за запазване на зимното време, както, изглежда, са и страни като Германия и Белгия. Ако изборът на зимно или лятно време не бъде извършен по координиран начин, това може да наруши функционирането на пазарите на Европейския съюз.