Той е с парен локомотив и вагон от "Корона експрес”

Днес по маршрута София-Кюстендил и обратно пътува атракционен влак с парен локомотив и вагон от царската композиция „Корона експрес”. Ретро пътуването се организира по повод отбелязването на 110 години от пускането в експлоатация на жп линията Радомир-Земен-Кюстендил. Събитието се провежда по покана на инициативен комитет, създаден за честването на годишнината, и се реализира от „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД.
Комплимент за пътуващите, като последно атракционно пътуване за 2019 г., е включването на личния вагон-салон на цар Борис III от „Корона експрес” във влаковата композиция. Специално прикаченият вагон ще пътува за първи път тази година като атракция, а по време на движение всички желаещи ще могат да го разгледат, съпроводени от гид, който ще ги запознае с любопитни факти. Ретро влакът ще бъде теглен от парния локомотив № 01.23.
Атракционният влак потегли от централна гара София в 8:30 ч. и ще пристигне на гара Кюстендил в 12:40 ч. По време на празничното пътуване на гарите Радомир, Земен и Кюстендил влакът ще престои, за да могат пътуващите и посетители да се насладят на  организираните официални тържества. В обратната посока композицията ще замине от гара Кюстендил в 13:50 ч. Освен това на централна гара София, както и в Кюстендил и Радомир, ще се представят изложби с фотографии и текстови материали за линията.
Цената на билета за влака с парния локомотив № 01.23 от София до Кюстендил е 21.50 лв. за пътуване в една посока (с включено запазено място). За желаещите да пътуват на по-кратки разстояния се осигури възможност за следните отсечки по маршрута: София-Перник, София-Радомир, Перник-Радомир, Перник-Земен, Земен-Кюстендил. Цената на отсечка е 7.50 лв. в една посока с включено запазено място.
Децата до 7-годишна възраст пътуват безплатно, без да ползват отделно седящо място, като при закупуване на билети е необходим документ, удостоверяващ тяхната възраст. Националният железопътен превозвач напомня, че децата на възраст до 10 години задължително пътуват с придружител.
Кратки исторически справки:
Първокласният вагон-салон № 050-1 е произведен през 1938 г. в „Linke Hoffman Werke-Breslau”, Германия и е личен вагон за пътуванията на Цар Борис ІІІ. Този вагон разполага със служебна кабина с 1 легло, 4 кабини с по 2 легла, 2 кабини с две спални с по едно легло и общ санитарен възел, салон с 11 места (за срещи, съвещания, хранене) и склад. Вагон-салон № 050-1 е със запазено луксозно обзавеждане, като специалните ламперии и дамаски са автентични.
Парният локомотив от серия 01.23 е произведен в локомотивната фабрика SLM Winterthur, Швейцария през 1935 г. и е представител на най-масовата серия бързоходни локомотиви в историята на българските железници. През 1979 г. локомотив 01.23 (последната машина от локомотивите от серия 01) е определен за музеен локомотив и става един от експонатите от музейната колекция „Железопътно наследство”. По случай 100-годишнината на ЖП тракция и депо София през 1988 г., 01.23 е възстановен като действащ музеен локомотив на БДЖ. На 20-и септември 1989 г. локомотивът обслужва влака „Ориент експрес” при преминаването му през България.
През 2003 г. локомотивът е възстановен отново за движение и към настоящия момент се използва за атракционни, юбилейни и туристически пътувания, както и за участия във филмови продукции.
Изграждането на жп линията Радомир-Земен-Кюстендил – турска граница започва през 1889 г., когато влиза закон за построяването на жп линията Каспичан-София-Кюстендил, предвиждащ Кюстендил да бъде свързан пряко през столицата с Каспичан, а от там с Варна. Първият участък София-Перник е пуснат в експлоатация на 9 декември 1893 г., а на 6 февруари 1897 г. е открита и жп отсечката Перник-Радомир. Жп линията Радомир- Земен-Кюстендил е открита официално за експлоатация на 26 юли 1909 г. от Министър-председателя Александър Малинов, министри, инженери, журналисти и представители на местната власт и населението. По протежението й са построени 4 гари и 2 спирки: Калища, Земен, Раждавица, Кюстендил и спирките Копиловци и Шишковци. Техен архитект и проектант е чехът Рудолф Фишер.