Знаем ли как да гледаме филми или и на това трябва да се учим?

Снощи в Благоевград започна лятното кино под звездите пред читалището. Кинематограф с партньорството на Общината ще прожектират всеки петък на площад "Македония" най-новите и добри къси български и чуждестранни филми в жанра на късото кино през август и септември. Срещите с кратките филми е в 21:00 часа. Входът е свободен.

Снощи бяха прожектирани първите пет - четири български и един норвежки. На млади, но вече утвърдени режисьори, за които тепърва ще четем. Пространството пред читалището беше препълнено. Най-отпред - като жест към децата - бе постлано килимче с възглавници, за да им бъде удобно, докато гледаха един от епизодите на "Том и Джери". Децата се радваха, викаха и скачаха при вида на любимите си герои. За съжаление такава бе атмосферата и при следващите къси филми, обявени от организаторите, които приветстваха с няколко изречения разнородната по възраст публика.

По начало тематиката на кратките филми е сериозна, авторите се стараят в кратките двайсетина минути да кажат много, да ни внушат послания, да ни накарат да разберем истините, които ги вълнуват. Това обаче може да се получи, когато си съсредоточен и внимаваш във видяното на екрана. Но когато деца търчат край теб, замерват се с възглавници, кряскат, карат скейтбородове и нехаят за присъстващите възрастни, не се получава.

По-лошото е, че никой от родителите - било сред публиката, било сред насядалите в кафетата на площада, не стана да направи забележка на невъзпитаното си отроче, да го инструктира как да се държи на обществено място, как да зачита другия до него. А на това би трябвало да се научат още през първите седем години - и най-вече в къщи, не в училище. Но кой да ги научи? Привърженикът на чалга културата?

Децата не са виновни, че не знаят как се общува. Как се разговаря. Какво е възпитание. Какво е култура на поведение. Мисля, че това е ролята на родителя - да го научи на всичко това. Не само да го храни и облича. Иначе и на прасето слагат храна в копанята. А то се радва и грухти...

Но ние сме хора. И трябва да сме готови за среща с културата.