Ето какво споделя авторът: „Започнах да я мисля година след завръщането си в България – някъде през 96-та или 97-ма. В действителност, тя е плод на двадесет и няколко годишна работа – мислене, опити, експерименти, подготвителни и съпътстващи етапи. Спомням си, споменах идеята за този „Иконостас“ в едно интервю пред тогавашното Радио България – не знам съществува ли все още... Тогава го наричах „постмодерен“. Сега този термин отдавна е извън обръщение... по-скоро бих го нарекъл „романтичен“ – дума, която никога не излиза от употреба... Впоследствие започнах да правя първи опити, може би година по-късно – скициране, проби с различни материали и техники. Възникнаха множество серии от експериментални рисунки и живописни платна, които обикаляха около идеята, опипваха, осмисляха я, бидейки подготвителни и, едновременно с това, напълно самостойни, завършени и различаващи се...

На Вашето внимание е готовата композиция, сглобена за първи път сега, както и няколко цикъла работи върху хартия, които са част от мисловния и формален път, извървян към „Иконостаса“, изведени впоследствие като съвсем отделни и самостоятелни произведения, със свое послание, технологичност и внушения...“

Станислав Божанков е роден през 1966 г. в Кюстендил. Завършва графика в Академията за изящни изкуства в Краков, Полша. Работи в областта на живописта, рисунката и графиката.

Участва в международни изложби, биеналета, триеналета и други: Варна, Тайпе, Майданек, Краков, Филаделфия, Сеул, Ню Йорк, Канагава, Лодз, Белград, Любляна, Истанбул, Гуанлан, Люксембург, Шанхай и др.

Носител е на международни награди и грантове: 23 международни награди, отличия и дипломи; 2003 г. – Ню Йорк, “The Pollock-Krasner Foundation Grant” (живопис); 2007 г. – Ню Йорк, “The Pollock-Krasner Foundation Grant” (графика и рисунка).

Негови творби са притежание на над 40 публични колекции и музеи в Полша, България, Румъния, Малайзия, Египет, САЩ, Тайван, Италия и др.