Посетиха водопадите Ливадитис

Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово“ - Кюстендил, разказва за поредния поход на туристите от дружеството: Този път ние, туристите от ТД „Осогово“ - Кюстендил, нарекохме нашата екскурзия „Приключение по устието на река Места“. Всички очаквахме с нетърпение какви изненади ни е подготвил нашият водач Стоян Качов.

Първият ден бе планирано да посетим водопадите Ливадитис. До тях се стига по тесни пътища,  навлизащи дълбоко в планината. В ранния следобед пристигнахме до началната точка на пешеходния ни преход. Четирикилометровата отсечка в началото е черен път, преминаващ  впоследствие в стръмна пътека през гората Хайдо. Хайдо е един земен рай с огромни вековни буки с височина над 30 метра. През осемдесетте години гората е обявена като "Природен паметник" и е защитена територия. В района се срещат доста ендемични растения, както и редки видове бозайници и птици.

Водопадите са два,но ние посетихме само единия, защото имаше предупреждение за опасен участък. Минаваме през мостчето над реката и след минута пред нас със силни води, в блясък и мощ се разкри той. Намира се зад скален завой и ако не са табелите, обозначаващи наличието му, надали някога бихте и предполагали за съществуването му! Пълноводен, шумен, мощен, заслужен! Това е той! Водопадът Ливадитис е един от най-високите в Родопите - около 40 метра на водния пад, изливащ се отвесно от стените на наглед непристъпният каньон. Много ни наподобяваше на българския - Сливодолското падало. Заредени с много енергия и емоции, се отправихме към Ксанти, където беше нашата нощувка. Сутрешната ни разходка започна с разглеждането на  Стария град. Старият град е сред най-запазените в цяла Гърция и представлява лабиринт от алеи, осеян с импозантни къщи в най-различни стилове от ХVІІ и ХІХ в.

Предстоеше ни най-интересната част от екскурзията – разходка по дефилето на река Места. Малко под Кавала река Места се влива в Бяло море. Гърците са обявили делтата за резерват. Над 220 вида редки птици гнездят там, а тишината и чистотата на това място в реката вероятно са същите, както преди хиляди години. Места (на гръцки Нестос) се влива в Егейско море в огромен лиман само на няколко километра от курортното селце Керамоти.
Районът на делтата е сред най-важните природни резервати в Гърция. Кипящата от живот екосистема на реката е приютила стотици видове редки птици, животни и растения. Разходката ни започна по изсечена в скалите живописна пътека. Гледката е незабравима, а такава тишина едва ли сте преживявали на друго място.
Отвисоко се наслаждаваме на незабравими гледки.След около 10 километра навлязахме в една от малкото останали на Балканите девствена крайречна лонгозна гора. Наричат я Коджа орман - Голямата гора. Височината на дърветата в нея достига до 40 метра, а диаметърът на стволовете при някои - до 2 метра. Това място е истински рай. Дори и да не сте запалени орнитолози или природозащитници, разходката е невероятно преживяване. Картините от дефилето дълго бяха пред очите ни, но на нас ни предстоеше среща с морето. Селището Керамоти е разположено в равнинна местност, част от долното поречие на река Места. Целият район представлява широк полуостров, който се врязва в Егейско море. За чудесен завършък на днешния ден избрахме един от плажовете на селото. Живописната крайбрежна улица, откъдето тръгва най-кратката фериботна линия до о-в Тасос, е осеяна с малки и кокетни таверни, кафенета и сладкарници. Водата е кристално чиста и топла. Наред с „дивия” плаж има и няколко обособени зони със стационарни чадъри и шезлонзи. Кедровата гора, която отделя градчето от плажната ивица, създава усещане за спокойствие и пълен релакс. За разлика от много други области в Гърция, Керамоти грабва окото с многото зеленина. Къщите и малките блокчета са кокетни, а дворовете на местните хора са старателно поддържани, отрупани с богата южна растителност – палми, кипариси,  закум и др. Отвсякъде лъха спокойствие, огряно от слънчевите лъчи. Това е Керамоти. Екскурзията ни беше към своя край. Предстоеше ни да посетим само още древния град Филипи.

Филипи е място, на което е трудно да не се възхитиш. Толкова много история и спомени за отминали времена са събрани наедно, че няма как да не се почувстваш част от всичко наоколо. Каква ли е цялата истина за съществуването на това кътче земя? Старите колони, камъните и стените дълбоко пазят тайните на града, чиято история от стотици десетилетия тъне в забрава.  В миналото в амфитеатъра римляните провеждали редица забавления и игри за тълпите, понякога дори смъртоносни – например борба с бикове.
Едно от нещата, с които селището е прочуто, е че именно тук през 42 год. се срещат войските на Октавиан Август и Марк Антоний и убийците на Гай Юлий Цезар – Брут и Касий. Последните биват победени, а след това велико сражение градът става по-известен и започва да процъфтява. По-късно, когато е завладян от Филип Втори Македонски, той го кръщава на себе си – Филипи, като това име е останало непокътнато и до днес. След това селището минава в ръцете на римляните.
Днес във Филипи продължават да се провеждат археологически проучвания. В града могат да се наблюдават руини на древни базилики, форум, театър, църкви, музей и т.н. Друго, с което е известен е, че някога тук е живял апостол Павел, който от затвора в град Ефес през 55 г. праща на гражданите на град Филипи едно от своите послания – „Послание към филипяните”. Освен това от Филипи е и Св. Лидия от Тиатира, която се слави като първата жена в Европа, която приела християнството като религия.

За пореден път се убеждаваме, че Гърция е една малка съкровищница… просто трябва да я отвориш. Тръгваме си усмихнати с приповдигнато настроение, като отнасяме с нас частица от тази красота", информира Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово“ - Кюстендил.