Хронистът Никифор Григора пише: "Между това превзел чрез капитулация твърде силната и мъчнопревзимаема крепост Мелник, която от старо време принадлежала на византийците. Оставил й за за управител Йоан, брата на императрица Ирина и вече се загрижил да поведе войските си срещу Солун…“; "Йоан Асен бил един от ония, които го придружавали /император Кантакузин/. Той преди известно време управлявал крепостта Мелник. След като по заповед на императора сега я предал на Хрельо, той пристигнал и останал за постоянно при императора, който тогава станувал заедно с краля на трибалите /сръбският крал Стефан Душан/.“

Протосеваст Хрельо лавирал между Сърбия, България и Византия, като се стремял да запази позиция на независим владетел.

В продължение на близо две десетилетия долината на Средна Струма останала в границите на Сърбия. При походите си в Източна Македония нейният владетел Стефан Душан посетил Мелник и издал там няколко документа, потвърждаващи правата на владения на църкви и манастири. Грамотата на сина му Стефан Урош се оказва с особено важно значение за града. Това е единственият известен ни засега паметник на старобългарски език, в който Мелник е наречен с най-хубавия си епитет – „богозидан град“. С божествени епитети по това време се величаели големи градове със „свещена слава на силни твърдини и важни християнски центрове /напр. „богоспасният“ Цариград Търнов – столицата на Второто българско царство/.

В края на 1373 г. Мелник е вече в княжеството на деспот Йоан Драгаши /до лятото на 1377 г./. Мястото му бива заето от брат му Константин Драгаш, до смъртта си на 17 май 1395 г. в битката при Ровине. На Мелник е отредено място на граничен център с Търновска България /според Рилската грамота на българския цар Иван Шишман от 1378 г./, като границата между двете държави е минавала между града и близкото село Доляни. Въпросът за столицата на Драгаши не е изяснен поради липса на писмени сведения, завършва разказа си Мелнишкият музей.