Съединението в Дупница - сега и в миналото

Бе отбелязана с поднасяне на венци и цветя на паметната плоча на опълченците от дупнишкия край

131-та годишнината от Съединението на България – обединението на Княжество България и Източна Румелия, бе отбелязана в Дупница с поднасяне на венци и цветя на паметната плоча на опълченците от дупнишкия край, информира zadupnitsa.com. Събитията от есента на 1885 година припомни директорката на Историческия музей в града Анелия Геренска. Венци бяха поднесени от зам.кмета Крум Милев и от Общинския съвет, а на церемонията присъстваха не повече от 20-човека, между които общински съветници, управителят на болницата Росен Тимчев, представители на „Патриоти Дупница“ и на клуба на запасните офицери. Общинският духов оркестър традиционно озвучи централния площад „Свобода“, където по-късно започна програма с участието на Мъжкия хор „Св. Иван Рилски“, танцов състав „Абракс“ към НЧ „Пробуда 1926“- село Джерман, Фолклорна група към НЧ „Светлина 1927“- село Бистрица. Мрачното и облачно време или пък липсата на интерес и патриотизъм бяха причина на площада да няма много хора, а тържественото честване да протече протоколно.

На фона на днешното честване нека си припомним как Дупница посрещна новината за Съединението преди 131-години. За това разказва в спомените си Никола Лазарков. „Беше събота пазарен ден. Съобщено бе с телеграма от Кюстендилския окръжен управител. Веднага започна де се подготвя митинг за подкрепа на справедливото народно дело. Беше хубав слънчев ден и около четири часа по пладне митинга се състоя на сред града, където е сега площада. Хората бяха спокойни и особено селяните мислеха повече за пазара.Като той по приключи още дойдоха на площада. Кметът Христо Ст.Грънчаров от една маса до дюкяните на Иван Чапрашъков/б.р един от най-богатите дупничани и дарител за строителството на читалище „Зора“ и храм „Св.Георги Победоносец“/ откри митинга. Кмета развалнуван викаше, че ние свободните българи трябва да подкрепим братята в Южна България. В този момент селянин от Яхиново се провикна „Добре господине , ама после има и друго“. Кметът не се смути и продължи, като после всички радушно приеха резолюция в подкрепа и я изпратиха по телеграфа“пише в спомените си Никола Лазарков.

Така и Дупница, както много градове в Княжество България, подкрепя Съединението. Радостта и спокойствието не продължават много, защото наближават дни, в които българите ще трябва да защитават този акт. 20-на дни по-късно започват първите сръбски провокации по границата. „Малко покъсно работите се объркаха и всички войници от запаса бяха върнати в частите си.Милиционерите от града и околията също бяха събрани в казармите, както и младежите. Подофицерите започнаха обучения.“ допълва Лазарков и пише още, че в тези дни много хора са се сещали за думите на селянина от Яхиново, казани на митинга на 6-ти септември „Добре господине , ама после има и друго“. Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г. не е добре прието от съседните малки балкански държави, тъй като с присъединяването на Румелия Княжеството удвоява площта си, с което изменя значително съотношението между силите на Балканите и се превръща в основен претендент за най-големия дял от наследството на разпадащата се Османска империя. Сръбско-българската война започва на 14 ноември/2 ноември по стар стил/. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

 
 


Снимка на Деня

Зимни нюанси от плевенския парк "Кайлъка"