Общини все по-често подпомагат археологическите проучвания у нас

Изследваме две уникални сгради в Хераклея Синтика, казва доц. Людмил Вагалински

Доц. д-р Людмил Вагалински е роден през 1958 г. Завършва история с профил археология в СУ "Св. Кл. Охридски". Специализира в Берлин и Мюнхен. Защитава докторска дисертация с тема от римска Тракия. От 2010 г. е директор на Националния археологически институт с музей (НАИМ) към БАН. Това лято продължава с екипа си проучванията в античния град Хераклея Синтика край храма на пророчицата Ванга.

- Доцент Вагалински, доволен ли сте от отпуснатите пари за археология тази година?

- Не, не съм доволен. Осигурени бяха само 500 000 лева за цялата страна. Големият проблем е, че никой не пита гилдията, не се интересува от нашето мнение. Не е ясно кой и как взема подобни важни решения. Какви са критериите за отпускането точно на тази сума? Междуведомствената комисия към Министерството на културата иска с пет хляба да нахрани всички, както го е направил Христос. Но няма как да стане това нещо. 2014 г. получихме далеч по-голяма сума – 2,4 милиона лева. Трябва управляващите да разберат, че парите за археология са инвестиция в икономиката на страната. Наемаме безработни хора да ни помагат в разкопките, реставрираните и консервираните археологически обекти пък водят да бум на туризма в България.

- За какво ще стигнат тези пари? Ще има ли гореща археологическо лято не само заради рекордните температури, но и заради вашите открития?

- Тези финансови средства са крайно недостатъчни. Какво да направим с 12 000 лева, колкото се дават за големи археологически обекти!? Няма систематичност, няма яснота, няма прозрачност, няма стратегия в подкрепата за археологията от страна на държавата. Имаме 33 национални архитектурни резервати, повечето не се поддържат, загиват, рушат се. Трябва всяка година да се гласува предварително в държавния бюджет сума за планирани и спасителни разкопки. Да има буфер. Защото заради иманяри, земетресения, свлачища и други катаклизми се налага да се действа спешно за спасяване на културното ни наследство. А ако няма пари, няма как да работим. Говори се непрекъснато за приходите от културен туризъм, но така не се прави. Не бива да остава впечатлението за някакво задкулисие. Защото се дават за всички 500 000 лв., но някой решава и отпуска 200 000 само за един обект. Наливат, образно казано, 100 лева някъде, изкарват после 10 лева и се хвалят. А то сменили кон за кокошка…

- В момента сте в античния град Хераклея Синтика край храма на пророчицата Ванга. Има ли интересни находки?

- Рядко се случва да се открият две отлично запазени древни обществени сгради, които са строени през 700-800 години, само на броени метри една от друга. Подобно откритие в България няма. А в Хераклея Синтика е факт – изследваме римска градска базилика и обществена ранноелинистическа сграда. Древното селище е на път да се превърне във втори Ефес /б.а.-античен гръцки град в Мала Азия/. В момента продължаваме с разкриването на римската градска базилика – съдебна и търговска палата, както и своеобразно антично НДК – място за културни събития. Хората са се събирали да общуват чрез изкуството. Сградата е от 3 век след Христа и е с височина 5 метра. Северната стена е отлично запазена, дава ни много достоверна картина за онова време. Строена е от камък и тухла – този градеж се нарича смесен. Тухлите са през цялата дебелина на стената, това прави много здрава постройката. Стените са били облицовани с мраморни плочки, корнизите също са били от мрамор. Мазилката пък е била с 5 цвята, но е запазен само най-долният, който е червен. В нея има и запазена пещ за производство на стъкло. Съхранена и разкрита е вписаната в нея апсида – мястото, където са се събирали първенците и магистратите на римския град, за да решават важни съдебни и обществени въпроси. Входът към нея е опасан от мраморни колони, широк е 4 метра. През него са влизали гражданите, за да застанат пред първите хора в населеното място. Изследваме и комплекс от втората половина на 4 век преди новата ера. Възможно е обществената сграда да е била собственост на македонския управител по онова време. Тази постройка открихме миналата година, тя е от ранноелинистическата епоха, с отлично запазени квадри. Най-вероятно е от създаването на града на това място. Вдигнахме подпорна стена, за да не падне стената на римската сграда върху нея и да я затрупа. Намерихме монети от времето на Филип Втори Македонски, бащата на Александър Македонски. Има хипотеза, че може градът да е основан и по-рано, а не по времето на Касандър.

- Местната власт помага ли ви?

- Има положителна промяна в отношението на общините към нашата дейност през последните 5 години. Проблемът при тях е, че доста имат финансови проблеми. Но давам пример – община Петрич ни финансира с 33 000 лева и затова през целия месец юни работим на терен в Хераклея Синтика. За сравнение – културното министерство ни дава 12 000 лв. за разкопките в античния град. В част от общините има големи археологически обекти, но пък те самите са малки и с ниски бюджети. Но разбраха кметовете, че е добра политика да се подкрепя археологията. Проявяват мениджърско мислене, търсят ни, искат да им правим различни справки, да изследваме определени обекти, сподели пред kmeta.bg доц. Вагалински.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен