Вижте с какво е полезен в производството незрящият работник

Шивашките и обувните цехове в селата Кочан и Ваклиново хранят десетки семейства, дават хляб и на хора с увреждания по програми към бюрото по труда, съобщава БНТ.

Осем души с физически и зрителни увреждания работят в шивашките и обувните цхове на Руси Камбошев в селата Кочан и Ваклиново. Наети са по програми към бюрото по труда, а за тази възможност предприемачът разбрал от самите хора, които дълго били в изолация, заради заболяванията, които имат.

Юлиан Пашалиев е напълно сляп. Близо 20 години никой не го наемал на работа.

„Какво означава този шанс за Вас, да работите, да бъдете сред хората?“

Юлиан Пашалиев: „Ами, чувствам се, така, пълноценен, за себе си, за едно друго, иначе оставаш вкъщи изолиран, затворен, а така тука малко - по-друго.“

Мъжът ни води на работното си място и показва какво прави, за да е полезен в производството. На работната му маса Юлиан Пашалиев реже с ножица ленти. По ръба на масата са направени жлебове, които с пипане може да се премери дължината, при която лентата трябва да се отреже и в които едното рамото на ножицата влиза.

Юлиан Пашалиев: „Е къде, виждате ли къде ми е мярката. И сега, това изобщо не изисква зрение. Ето. Аз мога е така да си гледам. Така, следващото.  Хващам си тука. Когато трябва да са по-дълги, тука местиме това с няколко сантиметра, за да станат по-дълги или по-къси, зависи какъв размер трябва.„

И друго мога да правя, хвали се мъжът и грабва една торбичка с копчета.

Юлиан Пашалиев:“ Да изброя колко са необходими. Колко трябват. Ето, от тука си вземам, примерно поставям 2-4-6-8-10-12, така – по две, по две и те са ми казали: 1 000, 1 500, колко бройки трябва да изброя.“

Собственикът на цеха разказа, че в последните години бизнесът все по-трудно върви. Най-големият проблем според предприемача е работната ръка. Бизнесменът е притеснен, че ако държавата не предприеме спешни мерки хората да започнат да се върщат у нас, след 10 години селата ще изчезнат.

Руси Камбошев- собственик: „Доколкото знам в други източноевропейски страни има програми, които вече са насочени точно към това- да се връщат младите хора. Доколкото знам в Унгария има такава програма, в Полша съм чувал, но за там не съм сигурен. Но в България нищо такова не се случва.“