Певецът на едно изчезващо село: Пея за Цапарево и детството ми там

Държавата да помага на творци, които популяризират фолклора ни, призовава Георги Гоцев

Той пее вече 50 години. И ще продължи да го прави до сетния си дъх. Защото за него е мисия да напомня с песните си за своето родно място – село Цапарево в Малешевска планина. То винаги е в сърцето и душата му, пише kmeta.bg. Защото няма как човек да забрави детството си и мястото, където първо мляко е засукал. „Пея песни на различна тематика. Но любимите ми са тези за моето Цапарево, в което съм вдишал първата глътка въздух и съм проходил. Допреди 50 години там имаше 4000 жители, болница, полиция, детска градина. Сега са останали само десетки възрастни хора. И никой да не остане там, то песните ми ще разказват винаги за Цапарево”, споделя 68-годишният народен певец Георги Гоцев, който живее в Благоевград. Не крие, че най-много обича патриотичните песни и тези за красивите цапаревки. „Някога всичко се е предавало чрез песен. Баща ми ме вземаше на коляното си и ми пееше. През нощта ставахме да берем тютюн, а мама ни казваше: "Пейте деца, за да не заспите!”, спомня си певецът. Той добре помни и друго. „Имало е и имаше много моми в селото ни, все хубави и нагиздени. Идваха другоселци, за да ги видят, да ги задяват. Хубостта на цапаревките наистина е впечатляваща”, уверява той.

Едва ли има жител на Пиринска Македония, който поне веднъж да не е запявал песента „Митро ле, Митро”. А той я пее редовно, една от любимите му песни е. В нея се разказва за млад другоселец, който бил в Цапарево „цапаревски моми догледало, сите ги на тефтер записало“. Но си изгубило тефтерчето и затова легнало болно момчето.

Гоцев възпява красотата им и в песента „Малешевки”. Славата на цапаревките се е разнасяла надлъж и на шир по света. Тук са били най-хубавите невести. С дълги плитки и пременени във фустани. Още по турско време се е знаело, че тука са най-гиздавите булки, та затова и турците навремето все обикаляли насам, твърди Гоцев.

Местни хора все още пазят легендата и за турския големец Шикер бей. Щом стъпил в Цапарево заедно с други турци, той съзрял красива мома – Николина. Бил омаян от красотата й, влюбил се в нея. Насила я взел и се оженил за момичето, нищо че била от друга вяра. Построил кула, която в момента е в руини. Направил я красива, с прозорци, каквито по онова време нямало никъде другаде в селището. Навремето постройката била паметник на културата – от най-големите и красиви в региона, с много прозорци и с чардаци. „В съседното село Седелец пък имало турски пост. Направих песента „Шикер бего”, в която разказвам за съдбата на Николинка. Как агата построил дълга и широка кула, в която заградил Николина”, разкрива Георги Гоцев.

От 21 години Геогри пее заедно с единия си син Иван. Често засягат темата за българските гурбетчии, които са далеч от България, пеят за нерадостната им съдба. „За една прегръдка твоя само съм готов да се завърна, мамо”, това е част от песента „Далече от Родина”. Пеят не само автентични български народни песни, но и създават свои авторски. Работят с професионалисти. Текстовете им пишат Виолета Шаркова и Катя Керанова, музиката най-често е дело на композиторите Петър Кръстев, Димитър Динев, Кирил Иванов.

„Най-важно е да се пее от сърце, всичко да мине през сърцето ти. Само тогава можеш да плениш публиката. Трябва да си в крак с времето, да правиш песни по актуални проблеми. Аз имам „Песен за АЕЦ „Козлодуй”, за военните - „Старите пагони”. Пея песни за Роженския манастир, за Георги Измирлиев, за Македония, за Трифон Зарезан, за България”, реди певецът от Благоевград, който не забравя родното се село Цапарево.

Изпълнителят на народни песни е категоричен, че държавата е абдикирала и с нищо не помага на творци като него.  На хора, които с творбите си съхраняват българския фолклор, обогатяват го, дават здравето, времето и таланта си за неговото популяризиране. Но са принудени да се борят с всичко сами. „Истината е, че давам пари, за да мога да издам песните си. Добре е, че ме канят на участия, но и тях сам уреждам. Но тези, които нямат ангажименти, нямат шанс да издадат свои песни. Аз с моята пенсия от 200 лева съм за никъде, ако не пея и не си докарвам пари от своя талант”, признава Георги Гоцев. Затова ще пее, докато диша…



Снимка на Деня

Красотата на парк "Кайлъка"