Мара султанката дарява Рилския манастир с икона на Пресвета Богородица Осеновица (Осеняваща).

В Рилската света обител на 15 август хората идват за общата молитва на празничната света Литургия, да се поклонят на чудотворната икона "Св. Богородица Одингитнрия (Пътеводителка)" с вградени в нея мощи на 32 светии, а и да почетат храмовия празник на неголяма църква "Успение Богородично" при манастирския метох "Пчелина", пише "Стандарт".

"Богородице Дево, радвай се! Благодатна Мария, Господ е с Тебе! Благословена си Ти между жените и благословен е плодът на Твоята утроба, защото си родила Спасителя на нашите души!".  Това са думите на популярната песен в прослава на Богородица, достигнали до нас от евангелието на св. Лука като предадения от архангел Гаврил Божи благослов към Девицата Мария, която ще роди син, ще го нарече Иисус и той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния. (Лука 1:28-32). Тези думи припяват в колата си на път към Рилския манастир семейство Бранкови от Перник. От години те правят всичко възможно на Голяма Богородица да са в обителта, а ако пропуснат празника, то поне веднъж в в годината намират начин да отидат до манастира, за да се  поклонят пред благодатната икона на Богородица в централния манастирски храм, защото имат лични и семейни причини за това. На синовете в семейството  майката е обяснила какво е успение на светец и защо успението на Божията майка е най-големият Богородичен празник. Момчетата трудно разбират смисъла на думата успение, означаваща едновременно и смърт, и заспиване, и събуждане за вечен живот в Царството небесно. Смисълът на живота на човеците на земята е тъкмо в това да се приготвят за вечния живот след смъртта, като живеят по Божите закони, ги е учила и тяхната баба, която скоро ги е напуснала и те се надяват, че тя е там някъде - в Божите селения. Тя следвала в молитвите си Богородичното правило, и като пеела "Богородице Дево, радвай се", правела много поклони. За тази молитва преподобният Серафим Саровски обичал да казва, че с нея "никога няма да погинем, в морето няма да потънем, в огъня няма да изгорим...". С вяра в това Бранкови я припяват, докато пътят се вие сред вековните букови гори към манастира. Майката пак припомня църковното предание как веднъж, когато се молела на Елеонската планина, Богородица  - вече на преклонната възраст от 64 години, видяла пред себе си архангел Гавриил. Той държал в ръка палмово клонче и й възвестил, че след три дни тя ще се представи отвъд: "Твоят Син и Бог наш ще те вземе в Своето горно царство, за да живееш и царствуваш с Него вечно!" И след като й дал райското палмово клонче, се оттеглил. С най-жива радост Св. Богородица приела вестта за своята близка смърт, понеже отдавна желаела да остави долния свят и да се пресели във вечните обители. Тя коленичила, дълго се молила и благодарила на Господа. Така, без да е завършило преданието, което се е появило още в първите векове и разказва за последните мигове на Божията майка на земята,  Бранкови стигат манастира. Те ще се включат в празничното богослужение и след Литургията ще си вземат анафора, защото не са закусвали, въпреки дългия път. На редицата за причастие няма да застанат, защото не са спазили богородичните пости и не са минали на изповед при своя духовен старец, но ще поискат благословията на игумена архимандрит Евлогий, ще се поклонят на мощите на св. Йоан Рилски и ще сведат смирено глави пред иконата на Богородица с богатия реликварий с мощите на 32-ма светии.

За тях тази икона е много специална, защото я свързват с родовата си памет. Преди години техен родственик се захванал да проучи родословието си и така с помощта на музеен работник достигнал до началото на 17 век, когато според  турските данъчни тефтери в самоковското село Алино живеел някой си дядо Бранко. Родът тръгнал от него, за да се посели впоследствие в някои села около София и във витошкото село Попово, което сега е под водите на язовир "Студена". Имало обаче преписка, според която фамилията на дядо Бранко, който бил и Бранков, дошла в Самоковско откъм Белград. Така се появила версията, че днешните Бранкови може да са потомци на живелия през ХV век балкански владетел деспот Георги Бранкович

Неговата дъщеря Мария е съпруга на султан Мурад II и мащеха на неговия наследник Мехмед II. В народната памет Мария Бранкович е останала като Мара Султанката, но и като Мара Царкинята.  Историята твърди, че доведеният й син Мехмед се отнасял с уважение към нея и многократно я използвал като посредник в дипломатическите си контакти.  Известно е, че тъкмо Мария Бранкович е издейства султански ферман за пренасяне на мощите на св. Йоан Рилски от старата българска столица Търновград в Рилския манастир. Смята се, че и тъкмо Мария дарява Рилския манастир и с друго едно от най-ценните му притежания - икона на Пресвета Богородица Осеновица (Осеняваща). Образът на Божията майка с младенеца върху лявата си ръка е в центъра на икона. Около нея в специални вдлъбнатини са разположени частици от мощите на 32 светии, чиито имена са изписани върху метални пластини. В горната й част има надпис "Одингитнрия" (Пътеводителка). Предполага се, че преди да попадне в Рилския манастир,  иконата е била собственост на  знатна фамилия или манастир, а Мария Бранкова е прибрала реликвата, след като османските турци превземат Константинопол.
За чудесата, последвали след молитви пред иконата за ходатайството на Богородица пред Бога, се знае много. Според едно свидетелство от ХIХ век, когато широко се разпространили епидемии от чума  и холера, по молба на населението, манастирските братя след всенощно бдение и молебен с лития изнесли чудотворния образ от манастира и тръгнали по градове и паланки. Навсякъде иконата била посрещана с почит, извършвал се водосвет и се обикаляли домовете, поръсвали се с осветената вода хора и животни. С благодатната помощ на Божията Майка страшният мор се прекратил.
Днес Бранкови, макар и изобщо да не са сигурни, че се родеят с дарителката на иконата, се молят пред образа на Богородица за Божията милост, за телесно здраве и духовна сила. Като тях на Голяма Богородица в манастира са и други хора, които ще отминат съблазните на не една и две кръчми, каквито има доволно в района за дошлите на туризъм, ще купят уханен топъл ръчен хляб от близката до манастира фурна и ще поемат пътя към дома, за да занесат и там Божията благодат. А следващия път, както отдавна им се иска, ще се върнат и за всенощно бдение преди някой от големите празници.