Георги Костурков -Джордж откри своя самостоятелна изложба акварел и скулптура в Арт салона на Радио Благоевград

Изложбата е "Завръщане", защото Джордж показва свои произведения след 45 - годишно емигранство в далечна Австралия. Той е от село Полето, община Симитли, на 26 годишна възраст напуска България, живее и твори в Австралия. В изложбата в Арт салона на Радио Благоевград Джордж събира на едно място двата си свята - младия, буйния свят на момчето от България и зрелия, осмисления, изваяния творчески свят от Австралия, съобщава simitli.info. Роден в България, едва двадесет и шест годишен, принуден да поеме пътя на беглец – емигрант в Австралия, днес Георги Костурков – Джордж принадлежи на света. В тежкото време на Втората световна война баща му е  убит. Бедността и отчаянието се изправят пред майка с четири деца. Тогава тежкото решение взима дядото – завежда го в София и три дни спи до леглото му в сиропиталището. Георги израства по пансионите – София, Банкя, Петрич, като през цялото му нерадостно детство го следват единствено мечтите му и големия му талант – рисуването. Учи в Техникума за художествени занаяти, където съдбата го среща с най – добрите за времето си български скулптори, както и с големия художник Гогушев. Костурков запомня съвета на един самоук каменоделец - “занаят не се учи, той се “краде”.
Със същата упоритост Георги Костурков тръгва към  Художествената Академия със същия успех режимът пречупва крилата му. Но и шансът не закъснява. Подписва договор с италианска компания. Георги вече знае – пътят е към Италия. Мечтата му е  да се запознае с великия български скулптор Асен Пейков. Получава виза за Югославия и тръгва към родината на великите художници и скулптори.
След дълго пътуване пристига в Рим и се среща с Асен Пейков. Следват тежки дни и нощи в лагер за емигранти, проучване на интерпол за надеждност.
От няколко предложения накъде да поеме, той избира Австралия.... Първите пет години работи като общ работник в солните мини и събира пари за поредната си мечта – самостоятелна изложба. Там идва и първата му истинска награда. Картината “Златно сияние” печели овациите на критиката и почитателите. Следват самостоятелни негови изложби в Мелбърн, Сидней, Канбера. Неговите творби намират специално място в галериите на Австралия. През 1988 година той е поканен да направи модел на скулптура, която се връчва за успехи в туризма. Конкурсът  е спечелен от него. Следват редица успехи. Видни българи, дошли в Австралия, са гостували в неговия дом.
С вървежа на годините темата за носталгията, за “у дома” започва натрапчиво да го преследва. Идвайки си сега, вижда България с други очи, но спомените от сирашкото детство, далеч от майка си, от двете си сестри, все още парят като огромни, живи въглени.
Сирачето от симитлийското село Полето, признатият ваятел от Австралия, ни подарява една дълго сънувана изложба, наречена ... “Завръщане”.