Родолюбци маркират екопътека към средновековната крепост в Симитли

Тази събота доброволци, родолюбци, ценители и пазители на историята и предците ни обединяват сили и труд

Тази събота доброволци, родолюбци, ценители и пазители на историята и предците ни обединяват сили и труд, за да маркират екопътека към средновековната крепост край Симитли. Инициативата, както е известно е на младите историци, етнолози и археолози, участници в първата научна експедиция „Симитлия – от Древността до наши дни“, която се проведе в началото на месец август. Седмици по-късно, Кристиян Ковачев и съмишлениците му пристъпват към реализиране на идеята им.
На 30 август 2014 г. (събота) се събират доброволци за маркиране на екопътека към средновековната крепост над гр. Симитли - със знанието, одобрението и съдействието на Общинска администрация Симитли.
„Набират се доброволци... Доброволците да си носят сечива (с които да се разчиства пътя към крепостта от храстите) и четки за боядисване…“, обявява Кристиян Ковачев от Симитли, студент по история и президент на студентското правителство в катедра „История“ в ЮЗУ, който бе и основен организатор на първата научна експедиция по симитлийска земя, цитиран от simitli.info. Сборният пункт на доброволците е паметникът "На загиналите за освобождението на с. Симитлий", в 08:00 часа в събота.
Екопътеката ще води към останките от средновековна крепост в местността над Горно Ораново в симитлийска община. Трасето за разходки ще свързва храмът „Св. Архангел Михаил” в село Горно Ораново и средновековна крепост край селото. Идеята е на млади историци, етнолози и археолози, участници в първата научна експедиция „Симитлия – от Древността до наши дни”. Хрумването на младежите бе подкрепено и от кмета на село Градево Кирил Йосифов и местният писател Цветан Войнов, които бяха гидове на младите умове по време на научната експедиция в общината.
Средновековната крепост се намира в местност между селата Горно Ораново и Градево, но достъпът до нея не е трасиран. По наблюдения на студентите историци, крепостните стени са изключително добре запазени, липсват обаче научни данни.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен