Стотици миряни се събраха в полите на Пирин, край чудния бор, в клоните на който се проявяват митични образи и лика на Света Марина

Традиция е в навечерието на празника на Светицата по църковния календар, при оброчището на Св. Марина да се събират миряни за водосвет и курбан. Празникът се организира от местните в село Сенокос, в землището на което е святото място. Отец Яне отслужи празничната литургия край параклиса, след това над 300 души седнаха под дебелата сянка на боровата гора. За празничното настроение се погрижи музикалното семейство на Захари Прокопиев, родом от Сенокос. За живите традиции в симитлийско се погрижиха двама млади и много талантливи гайдари, Станислав Николов от Бургас и Георги Литов от Асеновград, пише simitli.info. Тази година сред празнуващите бяха Димитринка Берберова – ландшафтен архитект към „Парково и ландшафтно устройство на селищни, крайселищни и защитени територии”, проф. Александър Султанов към Минно – геоложкия университет „Св.Иван Рилски”, представители на Сдружение за опазване на българските светилища, по чиято покана бяха и гайдарите. На празника имаше гости от София и от Кресна. Кметът а община Симитли Апостол Апостолов и съпругата му също бяха сред гостите, както и представители на Общински съвет - Симитли.

Параклисът на Св. Марина, край който миролюбиви християни се събират през юли в навечерието на празника, е изграден на свято място. Построен е край вековен причудлив бор с магическа сила, в подножието на връх Пирин. Стеблото му е с над 3 метра обиколка, извисява се на не повече от 10 метра, където върхът му се „разстила” в страни, а клоните са усукани в причудливи форми. Местните разказват, че тук има особена, магична сила. Допреш ли се до бора, той пречиства, изцелява... През фотообектив ясно се виждат силуети и образи на митични герои, а горе в клоните се очертава и лика на Света Марина.