Захарният диабет (diabetes mellitus; от гръцки: διαβαίνω, „преминавам“), често наричан и само диабет, е болест, характеризираща се с повишено ниво на кръвната захар (глюкоза) в организма, което се дължи на отслабената реакция на клетките към инсулина или на недостатъчното му произвеждане в тялото. Инсулинът е хормон, секретиран от панкреаса, който стимулира клетките да абсорбират глюкозата и да я трансформират в необходимата за функционирането им енергия. Когато клетките не абсорбират достатъчно глюкоза, тя се натрупва в кръвта (хиперглекимия), което води до усложнения в сърдечно-съдовата, нервната и други системи.

Захарният диабет има множество разновидности, но най-разпространените форми са 3:

Захарен диабет 1: дължи се на неспособността на тялото да произвежда инсулин

Захарен диабет 2: дължи се на неспособността на клетките да реагират на инсулин, понякога в съчетание с понижено производство на хормона

Гестационен диабет: проявяващ се по време на бременност

Всички форми на диабет могат да бъдат контролирани чрез изкуствено внасяне в тялото на инсулин, а диабет тип 2 - до известна степен и с други медикаменти. В същото време, с изключение на гестационния диабет, който обикновено изчезва след раждането, диабетът е хронично състояние, което обикновено не може да бъде излекувано. При диабет тип 1 са правени опити с трансплантация на панкреас, но с ограничен успех.

Оставен без медицинско третиране, диабетът може да причини множество акутни усложнения, като хипоглекимия, диабетна кетоацидоза или хиперосмоларна кома. Тежки дълготрайни усложнения, свързани с диабета, са сърдечно-съдовите болести, бъбречна недостатъчност, диабетната ретинопатия.

Към 2000 година най-малко 171 милиона души по света (2,8% от цялото население) страдат от захарен диабет. Най-широко разпространен е диабетът тип 2 - например в Съединените щати тази форма включва 90-95% от случаите на захарен диабет.