Унгарската футболна легенда си отиде на 88-годишна възраст след дълго боледуване

Гюла Грошич е роден на 4 февруари 1926 г в Дьорог. Вратарят изиграва 86 мача за Унгария и е част от Златния отбор на 50-те години. Прякорът му е Черната пантера.

Дебютира през 1947 г при 3:0 срещу Албания в Будапеща и се отказва през 1962 г след 0:1 от Югославия, отново в Будапеща. Става известен с играта си като последен в защитата. Записва участие на три поредни световни първенства – през 1954, 1958 и 1962 г.

На Мондиала през 1954 г е избран за вратар на първенството. Златен медалист от Олимпиадата през 1952 г. Взима участие в паметните победи над Англия с 6:3 на “Уембли” през 1953 и 7:1 в Будапщеа през 1954 г. В кариерата си играе за Дьорог, Матеос, Хонвед и Татабаня. Четирикратен шампион на страната. Прекратява с футбола през 1962 г. Става треньор и води отборите на Татабаня и Волан, работи и в Кувейт.

Въпреки че Унгария разполага с един велик отбор за Мондиал 1954, в който блестят най-вече имената на "майор" Ференц Пушкаш, Шандор Кочиш, Золбан Цибор и Нандор Хидегкути, на специалистите не им убягва и прекрасната игра на стража на този отбор Гюла Грошич, който също е с основен принос за успехите на унгарския футбол през 50-те години на миналия век.

Началото на "златната страница" е написано през 1952 година в Хелзинки, когато "маджарите" печелят олимпийското злато. Две години по-късно те са фаворит номер 1 за спечелване на световната купа в Швейцария. В тези години футболните запалянковци наричат Грошич "Черната пантера", като израстналия в миньорското градче Дорог страж допуска едва три гола зад гърба си в първия кръг на Мондиала. Головата разлика на унгарците е забележителна 17:3, с което те затвърждават ролята си на основен претендент за титлата. На четвъртфиналите Унгария елиминира Бразилия с 4:2, като Грошич отново блести на вратата на своите.

Любопитна случка се разиграва на полуфинала между Унгария и действащия световен шампион Уругвай. Европейците водят с 2:0, когато десетина минути преди края нападателят на "урусите" Хуан Хохберг сензационно изравнява резултата и праща мача в продължения. Тези два гола смайват дори реализатора им, който след своето второ попадение в 86-ата минута припада от вълнение на терена. В продълженията обаче, унгарците не трепват и закономерно достигат до финалния мач. Всеки футболен фен е чувал за "Чудото в Берн" и за това как фантастичният унгарски тим губи на косъм световната титла от Западна Германия. Самият Грошич, както и много от своите съотборници приема тежко загубата и с години не може да си прости поражението в Берн.

"Аз имам вина и за трите попадения на западногерманците", споделя след време Черната пантера. Въпреки всичко представянето на Унгария е оценено много високо, а Грошич, чиято майка е искала да го направи свещеник, е избран за най-добър вратар на швейцарския мондиал. Унгарецът е и един от първите вратари, които играят и като либеро и подсигуряват умело защитниците пред себе си. Грошич, който е господар в своето малко наказателно поле, участва на още две световни с националния на родината си (1958, 1962).