Маргарита, Борислав и Биянка заведоха дело срещу концесионера на мината "Пирин Ораново"

“Много съм уморен, но няма да си взема болничен или отпуска. Малко хора сме, а трябва да търсим до последно затрупаните под земята колеги.” Това казал на близките си миньорът Асен Грънчаров от Благоевград ден преди да почине, информира "24 часа". 49-годишният мъж получи остър инфаркт в рудник “Ораново” на 1 август 2013г.

Съпругата му Маргарита, синът Борислав и дъщерята Биянка заведоха дело срещу концесионера на мината “Пирин Ораново” за обезщетение заради нанесените им неимуществени вреди - морални болки и страдания, вследствие на загубата на най-близкия човек.

Тримата поискаха общо 280 хил. лв., като от тази сума се приспада получената застраховка за 47 хил., направена от работодателя. За последните 10-ина години в рудника имаше 8 смъртни случая, но никой от наследниците не е водил дело срещу работодателя. Само Грънчарови направиха това.

Преди дни на първа инстанция районният съд в Благоевград уважи иска на наследниците и постанови мината да им плати около 233 хил. лв. заедно с лихвите и разноските по делото. Мината ще обжалва пред окръжния съд и ще настоява обезщетението да бъде намалено.

Дни преди Грънчаров да почине на 16 юли 2013 г. свлечена земна маса затрупа под земята колегите му Христо Младенов, Асен Стойнев, Иван Лазаров и Николай Михайлов. Първите двама бяха намерени мъртви часове след инцидента, а издирването на останалите продължи близо 20 дни.

“Асен лично е участвал в изваждането на телата на първите миньори. Той е бил нощна смяна преди това и е останал да помага. Следващите 17 дни е работил при пълно натоварване. Изживял е психически кошмар и физически е бил изтощен, което е довело до инфаркта.

Независимо че човешкият живот няма цена, съдът определи по справедливост и прие исканата сума, коментира адвокатът на семейството Росица Иванчева. Тя е очаквала такова решение, защото смята, че сумите не са големи за такава внезапна загуба на близък.

Асен започнал работа в рудника на 11 април 2011 г. като електромеханошлосер в III добивен подземен участък. При започване на спасителната операция за изваждане на 4-мата затрупани е участвал лично. Освен психическото напрежение, причинено от факта, че се касае за негови колеги и приятели, той е бил и притеснен заради денонощното присъствие на плачещи роднини и близки пред мината, което допълнително го травмирало.

Съпругата му твърди, че за тези 17 денонощия той не се хранел нормално, нито почивал,
а при така натрупаното физическо претоварване и безсъние рухнал психически от трагедията.

На 1 август отишъл на работа първа смяна от 7 ч, като му възложили да монтира на място под земята машина за вкарване на въздух в затрупания участък. Вървейки към машината с още двама колеги, му прилошало и се свлякъл на земята. Те го сложили на носилка и започнали да му правят масаж и изкуствено дишане, после го пренесли на хоризонт 300, но той вече бил починал.

Установено е категорично, че смъртта е трудова злополука. Според съдебномедицинската експертиза причината е остър инфаркт на миокарда, причинен от екстремно претоварване, произтичащо от спешната обстановка, довела до силно нервно-психическо напрежение и претоварване.

При разпитите на негови близки в съда стана ясно, че той не е боледувал, не е ползвал лекарства. В писмената защита, която концесионерът е представил в съда, се оспорва размерът на иска като прекомерен.

“С оглед здравословното състояние на починалия, е налице допринасяне за настъпване на смъртта, което е могло да се случи по всяко време и извън работното място”, смятат от фирмата.

От там е представена карта за извършен периодичен профилактичен преглед, направен в края на юни. Дадено било заключение за диспансеризация и Грънчаров е бил насочен за консултация с кардиолог.

“Вярно е, че кръвното му при този преглед е било 130 на 80, но това съвсем не означава, че е имал сърдечно заболяване. В медицинския картон е написана само препоръка, а не диагноза”, допълва адвокат Иванчева.

Свидетели обяснили пред магистратите, че в дните след трагедията говорили с Асен. Казал, че затрупаните се издирват непрекъснато. Имало доста работници в болничен и в отпуск, затова останали малко хора. Редували се непрекъснато, били уморени.

“Настоявах да си вземе болничен или отпуск, защото виждах, че не издържа. Беше емоционално изтощен, но той отказа да почива, докато не извадят и останалите двама”, обяснил братът пред съда.

Неоснователно е възражението на фирмата за наличие на съпричиняване на вредите от пострадалия при условията на груба небрежност. Няма доказателства, че работникът е съзнавал, че може да настъпят вредоносни последици, категоричен е съдът.

Семейството основно се е издържало от неговата заплата. Дъщерята Биянка е студентка и не работи, без работа бил и синът Борислав. Съпругата пък работи в месопреработвателна фирма на ниска заплата. Освен силната емоционална връзка между 4-мата той е бил и опора на семейството, обяснили близки.

Синът Борислав отказа да разговаря с наш репортер по повод съдебното решение. “Разбирате ли срещу каква мощна фирма и какъв бизнесмен сме се изправили! Притеснени сме. Радвам се, че спечелихме на първа инстанция, но все още това не е окончателно. Все пък сме първите, които водим дело и поне засега печелим”, лаконичен бе той.

Близките на затрупаните 4-ма работници все още не са пуснали искови молби до съда срещу фирмата. Те очаквали резултат от досъдебното производство и евентуално наказателно дело за инцидента. Засега разследването се води срещу неизвестен автор и няма привлечен обвиняем.

Преди 7 месеца стана готова комплексната техническа експертиза, която излезе с обемен доклад и много заключения за причините за свличането на земна маса. Конкретен виновник за това нямало, а срутването не би могло да се предвиди, категорични са 9-имата вещи лица. Преди това концесионерът на мината Красимир Михайлов също поръча на известни експерти в минното дело да изготвят доклад за инцидента.

Тяхното становище бе, че свличането е станало в резултат на непознат и непроучен разлом в района, а няма човешка грешка или небрежност.