Тези дни всички паралелки с първолаци в българските училища една по една направиха своя Празник на буквите, за да могат малчуганите с гордост да заявят пред света:”Ние вече сме грамотни!”.

Но да се научиш да четеш и пишеш, когато мама и татко са ти помагали за това още далече преди да тръгнеш на училище, е едно, а когато майчиният ти език не е български и в многолюдното ти семейство грамотните са малцина, е нещо съвсем, съвсем друго.

Децата, които се учат и възпитават в Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий” в с. Раждавица, са от едни от най-бедните семейства в квартал „Изток”. Няма защо да се лъжем – в техните домове образованието не е първа ценност, животът е ден за ден и главните учители са улицата и усилията за оцеляването, пише "Инфомрежа".

На децата билингви /т.е. двуезични/ не им е никак лесно, особено ако майчиният им език почти изцяло е доминирал във възпитанието им през първите седем години. Да говориш у дома на един език, а в училището да те ограмотяват на друг, не е никак лесна работа – нито за детето, нито за неговите учители. Малцина си дават сметка какъв огромен труд стои зад това – да бъде ограмотено на български едно дете от ромски произход. Особено когато в дома му няма нито една книга.

Празникът на буквите, който направиха първокласниците от Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий”  в с. Раждавица заедно със своята учителка Весела Боянова и възпитателката си Албена Павлова, беше един истински празник. На него присъстваха много гости – от Регионалния инспекторат по образование, от Училищното настоятелство, от читалище”Светлина”, от Съюза на журналистите.

Дойдоха и няколко майки, за да се порадват на децата си и да се убедят, че има за какво да ги пращат тук. На първия ред в публиката бяха дългогодишните приятели и спомоществователи на училището – Джак и  Елзабе Лоу заедно с тяхната вече 23-годишна дъщеря Лора, която те открили преди 16 години в един злощастен български дом за изоставени деца и я взели със себе си.

Детето тогава било на 7 години и тежало едва 7 килограма. И тримата споделиха, че са много щастливи да присъстват на този празник, а изненадата им беше огромна, когато възпитаник на училището на чист английски език издекламира стихотворението "Джак и Джил".

Децата с трогателно старание и с цялата си душа се представиха отлично като рецитатори, певци и танцьори. По време на изпълненията си те гледаха не в публиката, а в своята учителка, за да получат от нея подкрепа и насърчение.

Обичта между тях и г-жа Боянова почувстваха всички  присъстващи на тържеството. Когато поднесе цвете на своята учителка, а тя го гушна и целуна по главичката, момчето неудържимо се разплака от вълнение и зарази с чистите си детски сълзи цялата публика.

Първокласниците получиха книжки и играчки за своя празник, за тях имаше огромна торта с формата на разтворена книга и сладка питка с мед, приготвена от сръчните ръце на жените в училищния стол. На двете  учителки директорката на училището Миглена Чавдарова поднесе цветя заедно с искрената си благодарност за техния всеотдаен труд.