Преди 10-ина години за първи път видели коза от породата “Местна дългокосместа виторога”

“Всеки човек си има някаква слабост. Нашата, на семейството ни, са редките породи кози. Местната дългокосместа виторога е страшно красив екземпляр, но за съжаление, много малко стопани я отглеждат.

Цветовите окраски на козината са невероятно интересни - сиво, черно, бяло, кафяво в различни комбинации. Мъжът ми има слабост към сивото и се опитва повече такива екземпляри да селектира”, казва Стефанка Светецова от Кресна. Заедно със съпруга си Йордан и двамата им синове се грижат за стадо от над 200 кози в подножието на Пирин.

Преди 10-ина години за първи път видели коза от породата “Местна дългокосместа виторога”. Тогава Йордан се зарекъл, че ще се захване да развъжда точно този вид четириноги, защото били уникални и рядко срещани.

Така обиколил доста села, откъдето купувал по няколко от автохтонната порода, докато
оформи чистокръвно стадото, в което сега всяко животно има собствен паспорт и родословие.

Заедно с братята Атила и Сидер Седефчови, които пък имат ферма за изчезващи породи животни над с. Влахи, се заели да възстановяват красивите кози. Създадена била и Асоциация за автохтонни породи кози в България.

Седефчеви са художници от Перник, които преди близо 15 г. започнаха да създават ферма в Пирин с коне, кучета, овце, кози, които са от традиционно български, но изчезващи породи.

Миналата година на изложение в Торино, Италия, фермата им получи приза “Ноев ковчег” заради отглежданите около 1000 броя автентични животни. Преди около 10 г. братята направили проучване и установили, че български витороги кози живеят в Германия от близо половин век.

Министерството на културата на ГДР през 1968 г. е купило 23 екземпляра българска виторога дългокосместа коза. Те били настанени в зоопарка на Ерфурт, провинция Тюрингия.

Директорът проф. д-р Дитрих Алтман искал да запази автентичен генетичен материал от домашната ни коза. Така нашите животни се превърнали в атракция за немските туристи и за тамошните животновъди, които се занимават с екологично земеделие, разказва Атила Седефчев.

При специални грижи и контролирано развъждане в Германия била запазена чиста нашата порода. От зоопарка в Тюрингия разпространили и на други места българската коза. Срещала се в стада на любители колекционери на редки породи. Зоопарк в Дания също се сдобил с наши екземпляри.

“Преди няколко години отново дойдоха от Германия и направихме износ на 15 такива животни. Те ще са им достатъчни за още много години напред да си опреснят популацията”, допълни Седефчев. “От тази порода не може да се печели кой знае колко. Дават много малко мляко - около 1-1,3 л на ден.

Ако имаме саански кози например, които са най-разпространените, ще получаваме по 3-4 л. В същото време нашето мляко е с много висока масленост. Месото също е много вкусно”, казва Стефанка Светецова. Въпреки това не се отказват от изчезващата порода, която доста си прилича с другата такава - калоферската коза.

Разликите са в окраските на козината, положението на рогата и формата на главата, но и двете са автохтонни породи, чиито ген е издържал столетия наред. Дългокосместата виторога коза се отглежда лесно. Рядко боледува и е издръжлива. На паша е целогодишно, като допълнително се храни с фураж и сено. През зимата издържа на студено, защото се “облича” със специфичен мъх, който я топли.

Породата е много устойчива и въпреки че през годините е била пренебрегвана от животновъдите, се е съхранила чиста. Според Организацията по прехрана и земеделие към ООН е в категорията “застрашена”. Сега в страната ни има около 1000 броя от тези кози.

Допреди няколко години Светецови са продавали доста животни заради кожите им за кукерски костюми. Цената на един пръч стигала до 700 лв. Казват, че в последната година нямало купувачи, дори и на 200 лв.

През 2012 г. пръч и две кози от чистокръвното стадо на Светецови заедно с други екземпляри изчезващи животни бяха изпратени на международно изложение в Хановер, Германия, където събраха погледите на хиляди посетители. На българския щанд братята Седефчеви представили и калоферската коза, която също се радвала на особен интерес.

Ценители на редки старинни породи се тълпели за снимки до нашите витороги красавици, разказва Атила Седефчев. Рогата могат да достигнат почти до половин метър, а дължината на косъма е близо 30 см.

В последните години е направено пълно научно изследване на породата, което установило изключително устойчив ген, както и отлично качество на хранителните продукти, произведени от виторогите кози.

Източник: "24 часа"