Костите в два от тях са деформирани в следствие на заболяване от сифилис

11 гроба са намерили изследователите на Козарева могила в Каблешково. Четири от тях са антични от III в. преди Хр., а останалите седем - енеолитни от V хил. преди Хр., съобщиха от община Поморие.

СНИМКИ ОТ РАЗКОПКИТЕ

"Костите в два от античните гробове са деформирани в следствие на заболяване от сифилис, но при проучването е установено, че смъртта не е настъпила в следствие на сифилиса, а в по-късен етап, което дава нови сведения за напредъка на медицината в тази епоха", обясниха археолозите.

Един от скелетите пък е със силна деформация при единия долен крайник, а под него са намерени железни скоба и шайба, което е още едно доказателство за напредналото нивото на медицината през периода. Друга любопитна и рядка находка е откритата в устата на един от погребаните - дребна бронзова монета. Тя е на келтския владетел Кавар, управлявал между 219 и 200 г. пр. Хр. в Тракия.

През тази година за първи път, освен гробове от късния енеолит, бяха открити два гроба на деца от ранния енеолит. Става въпрос  за първата половина на петото хилядолетие пр. Хр. На практика некрополът при Козарева могила е единственият намерен досега некропол от времето на енеолита в района на Тракия и началото на проучването на гробове от ранния енеолит (по-стари с няколкостотин години от досега откритите) го прави още по-интересен и важен.

Сред проучените гробове от късния енеолит нова интересна информация за обредите от тази епоха дава друг от гробовете. Погребаният там е бил положен свит настрани. След вдигането на костите, при вдигането на фрагментирания череп се установи, че част от черепните кости от лявата страна липсват. Те са открити, погребани в друга по-малка яма.

Върху един от фрагментите има перфорирана след смъртта дупчица. Тази находка може да се свърже с находките на черепни амулети - рондели, открити в селището. Те са направени от изрязани с формата на кръг парчета от човешки черепи с пробити в центъра дупки за окачане. Обработени са много добре, което предполага, че са правени от свежа кост. Това са първите такива находки от България, но подобни находки са известни от Западна и Средна Европа още от деветнадесети век.

Един от проблемите на изучаването им е откъде са вземани черепите, от които са направени. Находката от този гроб дава нова информация в тази насока. Не е ясно дали отделянето на част от черепа е било легално публично действие, част от древен ритуал, или е направено нелегално, скоро след погребението, но за първи път има едновременно черепна кост, от която са вземани части за амулет и целият индивид погребан до нея.