Не изпитвате удоволствие?

Работата не ви носи удоволствие. Не сте ефективен както преди. Усещате хронична умора, губите креативност, отслабвате или напълнявате. Застига ви безсъние и отчаяние.

Това са част от симптомите на т. нар. синдром на изпепеляването, познат
като burnout (от англ. ез. - прегаряне), чиято жертва може да сте станали.

Синдромът на изпепеляването протича индивидуално, но при всички засегнати се свързва с чувството за провал, за отчуждение и за загуба на ориентир. Някои специалисти заявяват, че това е един вид депресия на работното място, която се пренася в живота. Други са на мнение, че тя остава само в службата.

Много често застигнатите от синдрома боледуват, тъй като имунитетът им се понижава. Освен промени в апетита и поведенчески промени не е изключено атакуваният от страданието да започне да липсва от работа. Характерно е, че много често изпълнява задачите си чисто формално, изразява недоволство, посяга към алкохола и други вредни вещества. В същото време става агресивен, настроението му лесно се променя, понякога се появява чувство за вина, раздразнителност, т.е. налице са неспецифични, по-близки до депресията симптоми.

Разликата е, че синдромът burnout се развива само на работното място.
Именно джипитата са най-уязвими, защото всеки ден се сблъскват с лавина от проблеми и оплаквания. На второ място в класацията са социалните работници, после заетите в образованието, авиодиспечерите, чиновниците от правоохранителната система, журналистите и компютърните специалисти.
В България няма направени изследвания, но анализирайки европейските данни, се смята, че около 50% от заетите преминават през такова състояние в живота си. Проучванията показват още, че поне 30% от персонала понижават производителността на труда при burnout, влошава се и качеството му, засилва се текучеството, а има доста претенции за бонуси и компенсации. Често “прегорелите” служители си мислят, че като отидат на курс как да организират времето си, ще решат проблемите си. Става обаче точно обратното - усвояват хитрини как да си освободят някой и друг час, но той веднага бива запълнен с нови дейности. Т.е. още повече се натоварват.

Спасението е следното: пациентът трябва да се научи да се справя със стреса, довел до синдрома.