Бойко Борисов подкрепи предложенията й

Бившият министър Лиляна Павлова публикува списък с предложения към правителството, свързани с регионалната политика и опазването на природната среда. Бойко Борисов също сподели предложенията на стената си във Фейсбук.

Публикуваме текста с предложените мерки без съкращения и редакторска намеса.

Отчитайки пълната липса на политическа воля на настоящето правителство и невъзможността му да решава реалните проблеми на българските граждани, включително за намаляване различията между регионите и осигуряване на икономическо развитие, подобряване условията за живот и работа, като експерт и народен представител от единствената парламентарно представена опозиционна партия и най-голяма дясно-центристка партия в България, предлагам:

Реални мерки за ефективно управление и видими резултати

в областта на

РЕГИОНАЛНАТА ПОЛИТИКА, ПЪТНА И ВОДНА ИНФРАСТРУКТУРА

І. НЕЗАБАВНО ЗАКРИВАНЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО с пълен обем от функции и отговорности както в областта на устройственото планиране на територията, така и по отношение на строителния контрол и благоустройството.

ІІ. Съхраняване на природата и в частност на крайбрежната плажна ивица чрез:

• Недопускане на безразборно строителство и презастрояване на Черноморското крайбрежие;
• Запазване на рестриктивния режим на ограничаване на строителството в зона "А" – плажната ивица на Черноморското крайбрежие,
• Въвеждане на ограничения за преместваемите обекти и съоръжения в зони "А" и "Б" на Черноморското крайбрежие,
• Възобновяване на политиката за нулева толерантност към незаконното строителство по Черноморското крайбрежие, в „чашите” на язовирите, в планините, както и на територията на цялата страна;
• Възстановяване на строгия контрол по строителството и максимално бързи процедури по премахването на незаконните сгради;
• Строг контрол върху изпълнението на концесионните договори за плажовете по Черноморието;
• Незабавно започване при пълна прозрачност на процедури за концесии/отдаване под наем на морските плажове (около 100 неохраняеми морски плажа)
• Пълна прозрачност при издаването на Разрешения за строеж и Разрешения за ползване и при одобрението на ПУП/ОУП.

ІІІ. Продължаване на МОДЕРНИЗАЦИЯТА НА ПЪТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА на България чрез осигуряване на безвъзмездно финансиране от ЕС по линия на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“, ОП „Региони в растеж“ и Инструмента за свързаност в Европа в програмния период 2014-2020, ПЧП и държавен бюджет

Предприемане на конкретни мерки за:

• Разширение на магистралния пръстен на страната и модернизация на пътищата -осигуряване на модерна и безопасна пътна инфраструктура.

• Довършване на над 200 км нови и безопасни пътища и магистрали и целенасочена програма за ремонт и рехабилитация на останалата пътна мрежа.

Ускорено доизграждане на:
- АМ "Марица"
- АМ "Струма" –лот 2 и 4
- Северна скоростна тангента на софийския околовръстен път

Осигуряване на европейско финансиране и приоритизиране като ключови стратегически проекти за периода 2014-2020 на:
- АМ Струма – лот 3
- АМ "Хемус",
- Тунел под Шипка,
- АМ "Калотина – София",
- Скоростен път София –Видин

Предприемане на действия за преговори и поетапно осигуряване на финансиране за:
- Доизграждане на Софийски околовръстен път
- Скоростен път Русе- Велико Търново
- Скоростен път Русе-Свиленград

• Модернизация и ремонт на поне още 1500 км от първокласната, второкласната и третокласната пътна мрежа в страната като условие за достъпност и свързаност, както и балансирано развитие на всички региони в България

• Приемане на Стратегията за развитие на пътната инфраструктура в Република България 2014-2020, разработена съвместно със Световната банка (още през април 2013г.)

• Въвеждане на ТОЛ система - повече справедливост на пътя – тежкотоварните МПС-та, които рушат повече пътищата, да плащат и повече за движението си по тях:
- Въвеждане на интегрирана електронна система за събиране на такси за ползване на пътната инфраструктура от тежкотоварни МПС на база изминато разстояние и електронни винетки за лекотоварните автомобили:
- По-справедливо разпределение на финансовата тежест на пътните такси;
- Повишаване на приходите от пътни такси, което ще позволи увеличаване на финансовия ресурс за ремонти и превантивна дейност при поддръжката на пътищата.

ІІ. РЕАЛИЗИРАНЕ НА МАЩАБНА ПРОГРАМА ЗА РЕФОРМА НА ВОДНИЯ СЕКТОР

- Създаване на условия за изпълнение на европейските директиви в областта на питейното водоснабдяване и осигуряване на достатъчно количество и качество на питейната вода и непрекъснатост на водоподаването за всички селища на територията на страната чрез насочване на инвестиции за строеж на язовири и резервоари за питейна вода, рехабилитация на довеждащи водопроводи и съоръжения, реализиране на програми за намаляване на загубите на вода - строителство на нови язовири. Осигуряване на безвъзмездно европейско финансиране по линия на ОП Околна среда 2014-2020

- Стартиране на процедури за строителството на 3 нови язовира - „Луда Яна“, „Пловдивци“ и „Нейковци”, и за рехабилитацията на язовир „Студена“. С тяхното изграждане и рехабилитация се очаква да се подобри водоснабдяването на около 200 хиляди души;

- Подобряване на качеството на ВиК услугите на национално ниво чрез въвеждане на интегрирано управление на водните ресурси;

- Навременно приемане на регионалните генерални планове за ВиК системите на страната. Повишаване на ефективността при усвояване на фондовете от ЕС и подготовката на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни инвестиционни програми, основани на регионалните генерални планове за ВиК системите на страната, с които се прави анализ на съществуващата инфраструктура и се прогнозира развитието на самите системи;

- Преструктуриране и оптимизация на дружествата, предоставящи ВиК услуги и превръщането им във ВиК оператори на територията на съответната административна област. Промените трябва да осигурят възможности за функционирането на ВиК операторите в действителна пазарна и конкурентна среда и за предявяването на по-високи изисквания за качеството на техните услуги.

ІV. РАСТЕЖ И НАМАЛЯВАНЕ НА РАЗЛИЧИЯТА МЕЖДУ РЕГИОНИТЕ ЧРЕЗ ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗАЕТОСТ И УВЕЛИЧАВАНЕ НА ДОХОДИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ.

Имайки предвид, че над 70% от населението на страната е концентрирано в градовете, считаме, че основна роля за постигане на тази стратегическа цел развитието на градовете като центрове на икономически растеж, които ще допринесат за по-висока заетост, по-голяма икономическа активност и по-висок растеж за регионите като цяло. Затова предлагаме:

1. Умереният полицентризъм като модел за развитие на България
-Стимулирано развитие на изостаналите, периферните и планинските райони;
- Целенасочена политика за преодоляване на хроничната икономическа изостаналост на Северозападна България;
- Засилване на връзките между градските и селските райони на всички равнища чрез подобряване на достъпността и възможността за работа.
- Планиране на специфични мерки в подкрепа на периферните и слабо населени селски райони - основната роля за развитието на периферията трябва да се играе от метрополните урбанизирани райони;
- Планиране на устойчиво градско развитие чрез прилагане на интегриран подход при реконструкцията и обновяването на градовете

2. По-красиви, по-модерни и по-достъпни градове

- Договаряне на максимално голям бюджет по новата Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г. - поне равностоен на бюджета от периода 2009-2013г. (1.6млрд.евро);

- Договаряне на ресурс в ОП „Региони в растеж“ в подкрепа на: строителство и ремонт на детски ясли, градини, училища; подобряване на културните центрове и средища; подобряване на масовия обществен транспорт; промяна облика на градовете чрез изграждане на детски площадки, рехабилитация на междублокови пространства, паркове, зелени площи; енергийна ефективност в българските домове и по улиците на градовете и други;

- Осигуряване на възможност за незабавно кандидатстване за финансиране по Оперативна програма „Региони в растеж“ за периода 2014-2020

- Осигуряване възможност за незабавно обявяване на тръжните процедури от страна на общините при условие и с възможност за избор на изпълнители още от м. април 2014г., за проекти по ОП „Региони в растеж“;

- Създаване на единен фонд за управление на мерките за енергийна ефективност в многофамилните жилищни сгради, предоставяне на безвъзмездно финансиране минимум 50% и възможност за останалите 50% чрез нисколихвен заем с до 1% на год. база за период от до 15 години;

- Рехабилитация 1-3 клас пътна мрежа в рамкета на ОПРР, осигуряване 4-ти класните общински пътища да бъдат финансирани от Програмата за развитие на селските райони;

- Преустановяване на процеса на роене на подзаконови документи уреждащи усвояването на средства от ЕС, като постановления и други; унифициране на правилата и процедурите и регламентиране на цялостния процес на управление, наблюдение и контрол на средствата чрез единен Закон за управление на средствата от ЕС, със съответните наредби за неговото приложение;

V. КАДАСТЪРЪТ В УСЛУГА НА ГРАЖДАНИТЕ И БИЗНЕСА
Отчитайки факта, че кадастърът е изключително важна дейност за социално-икономическия живот на страната и за спокойствието на гражданите и бизнеса, е необходимо ефективното му развитие с бързи темпове през следващите. Кадастралната карта повишава сигурността и бързината при сделките, подобрява инвестиционния климат, създава увереност в бизнеса при използване за свои цели на собствеността върху недвижимите имоти. Осъзнавайки това и целейки балансираното развитие на сектора предлагаме:

- Обединяване на Агенция по геодезия, картография и кадастър с Имотния регистър в Агенция по вписванията и с регистъра на Картите за възстановена собственост (МЗХ);

- Продължаване на процеса по покритие на територията на страната с кадастрална карта, в т.ч. приоритетното създаване на специализирани карти на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от ЗУЧК, включително и за определяне на границите на охранителни зони "А" и "Б"; създаване на кадастрална карта за териториите на 28 броя черноморски землища, попадащи в ивицата от 2,5 км, необходими за нанасянето на охранителната зона „Б”; създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри на осемте административни района на гр. София и за другите градове, за които понастоящем не са изработени;

- Въвеждане на нови електронни услуги в кадастралните служби;

- Съществено съкращаване на процедурата за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (ККР), както и възможност нотариусите да поемат част от дейността по предоставяне на скици;

- Създаване на възможност официалните документи (скици, схеми, удостоверения или извлечения от кадастралната карта и кадастралните регистри) да бъдат издавани от всяка служба по геодезия, картография и кадастър за цялата територия на страната.

VІ. МЕСТНА ВЛАСТ С ПОВЕЧЕ ПРАВА

Въпреки безусловния напредък през последните години е необходимо да се задълбочат процесите на децентрализация, за да се чува по-силно думата на българските региони и общини, както в правенето и провеждането на отделни политики, така и в преговорите за споразумения между ЕК и България.

Провеждане на административно-териториална реформа. Преосмисляне на броя и функциите на областните администрации;

Прехвърляне на власт от „центъра” към „периферията”, за да се сложи край на модела за взимане на решения „отгоре-надолу”, продължаване на процеса на децентрализация, вкл. засилване на финансовата самостоятелност на местните власти и възможност средствата от местни данъци и такси частично да остават в общините;

Предоставяне на възможност за обединение на няколко общини на доброволен принцип срещу предоставяне на финансови стимули от страна на държавата;

Повишаване капацитета на общинските администрации за още по-добро усвояване на парите от европейските фондове и за предоставянето на по-качествени публични услуги.