Когато приливът се отдръпне, лесно се вижда кой се къпе гол. Тези крилати слова на една още по-крилата народна представителка станаха синоним на поредната трагикомедия в парламента през изминалата седмица. Но дори и най-плоската шега понякога съдържа дълбок смисъл, обясняващ до известна степен случващото се в  изстрадалата ни Родина, или Клета Майка България, както я наричат пламенните националисти, вършеещи в социалните мрежи.  И наистина лека полека тинята се разсейва и все по-лесно се локализират рибарите, опитващи се да добият улов в мътна вода. Именно тези рибари обичат да общуват с европейските бюрократи, копнеещи за гръмки истории, хващащи в изневяра висши чиновници, по възможност уличени в кражба на няколкостотин милиона евро от джоба на Юрген от Берлин или Франсоа от Марсилия. Но не е луд този, който хвърля въдицата, а онзи, който лапа кукичката. Или онзи, който хвърля час през час гъсти димки и яростни бомби-проклетници, подобно на Селямсъза и Копринарката, герои в добре познатата ни творба на патриарха на българската литература. И какво разбрахме от невижданите разкрития и разследвания от изминалата седмица? Че уж са застрашени едни пари, които все още не са договорени, по програма, която не е започнала. Рибата в морето, а ние хвърлихме тигана или Петко нероден, ама му купихме тетрадки за училище. Или вместо магарето, пак бием самара. Защото забравихме за стотиците милиони, поставени под риск от „калинките”, но се вгледахме в стотиците милиони, усвоени от „камелиите”. Поради простата причина, че някой депутат или политик  рони крокодилски сълзи, че бил останал настрана от хранилката.  Че още щял да се радва ама май прекъснали едни фирми, от орбитата на някоя партия или трети братовчед . Ам все пак у нас всички сме братовчеди, както твърдеше един бивш премиер.

И какво чухме? Че Еврокомисията имала проблем с  фасадата на бюрото по труда в Айтос? Може би Ибрахим от Руен е отказал да влезе да потърси работа, поради крещящото неудобство, причинено му от олющена мазилка? Или пък работодателят не е могъл да паркира в двора? Хайде, холан! Пак ни взеха за наивници. А уж бяха прагматици, икономисти, професионалисти и експерти. Посипали си главата с пепел заради кадровите грешки, но що се отнася до социалните политики и решения, засягащи най-засегнатите и отрудени слоеве на обществото, били винаги в полза и подкрепа. И не само водейки хората в нужда на безплатна разходка в конски вагони до Столицата. Майчински, детски, пенсии, рогът на изобилието е на път да се изсипе върху среднограмотните фенове на Орешарски (някои от които незнаещи как се казва) , но в друг филм. Защото кабинетът наистина вече виси на един тънък косъм. Ясно е, че той би могъл да издържи само до евроизборите, но единствено и само при положение, че спрат малоумния партиен кадрил, а управляващите си седнат на задниците и поне спасят парите от Европа. Защото не го ли направят народът ще ги извади с тояга. И тогава ни съвети, ни доклади, ни Йовчев ще ги спасят.

Спасението идва когато се залага на Камелии, а не на Калинки. Пък партийните вълци нека си вият.