Днешната телевизионна утрин предложи на изстрадалия зрител претоплена форма на популярния сръбски филм „Черна котка, бял котарак“. Едни пиеха, втори крещяха, а решенията се взимат от трети и четвърти. Но няма как да подминем с пренебрежение учудващото кресчендо, долитащо от стройните иначе редици на красноармейците. Уж не обръщали внимание на Първанов и Калфин, били ренегати и предатели, които бе съмнение ще бъдат застигнати от съдбата на всички досегашни опити за взимане на гласове от БСП. Но защо тогава преторианците на Станишев в парламента и в медиите отвориха широк фронт срещу довчерашните си другари, с които се биеха рамо до рамо от избор на избор. Че и понякога ги печелиха и то с 80% от гласовете.

Без съмнение за първи път от 1997г. в ляво има алтернатива на претендиращата за монопол сред широка група избиратели партия-столетница. Ситуация, която наистина има шанс да предизвика катарзис и пречистване сред корумпирания елит на Прехода. Както е нормално в дясно на терена да има два или три субекта, то същото важи и за левия спектър. Факт, очеизвадно недолюбван от стратезите на Позитаник. Въпрос на време е нов избор да бъде даден и пред  избирателите на Движението за права и свободи. Но за да се случи това първо трябва да бъде разрушен монополът на Голямата сестра – Империята на злото, ръководена от Сергей Станишев и семейния му кръг.

Истерията тепърва започва, а логичният им апогей ще бъде в нощта на 25-ти май, когато ще стане ясно кой кум, кой сват, кой на булката брат...

Ако трябва да посочим нещо позитивно от началото на политическата година, то със сигурност е фактът, че вече избор пред гражданите има. Няма пространство, където определена партия да притежава явно предимство. Мачът ще се играе, а началният сигнал бе свирен вчера.