Започна поредната или последната година за политическата върхушка, окупирала този малък, но понякога толкова прост, особено що се касае до избори, народ.
През последните месеци станахме свидетели на безмерна наглост и лицемерие, небивало, невиждано и нечувано за 25-те години от криминалната сделка, наречена Български преход. В който имаше и такива, гордо тупащи се в гърдите: „Егати държавата, щом аз съм вицепремиер.“ Но чак такова чудо май не е било.
Страната е обхваната от липса на алтернатива, посока и светлина в тунела. Макар и премирът Орешарски гордо да твърди, че виждал изходът от безпътицата. В интерес на истината, ако няма особено гъста мъгла, то и ние често го виждаме – Терминал 2 на Летище София. А кръстът на крехката ни държава е потънал дълбоко в блатото на политическия картел, който властва по закона на омертата. Криминална сган, добре облечена и с рафинирани обноски. За разлика от дядовците си, газили с кални цървули жилищата на софийската интелигенция след 9 септември. Днес те изглеждат като нас. Но не са, защото вълкът козината си мени, нравът никога.
А основният въпрос наистина е „кой“. Кой ще извади кръста на погубената на Родина? И кога?!