Какъвто речниковият багаж - такъв е и животът

Една дума може да предизвика неизлечима болест, а друга – да излекува човека.
Изводът на учените е, че определени думи имат не само енергийно, но и информационно въздействие върху ДНК.
Те доказаха, че думата има пряко влияние върху структурата на молекулите на ДНК, а следователно и върху човека като цяло. Каквато лексика има един човек, какъвто е речниковият му багаж, такъв е и животът му.
От време на време в обществото се разгарят дискусии за това дали трябва да се псува.
Специалисти твърдят, че ругатните буквално се врязват в генетичния апарат, в резултат на което се извършват мутации, които от поколение на поколение водят до израждане.
Когато човек постоянно ругае, неговите хромозоми се късат и огъват, а гените сменят местата си.  В резултат на това ДНК започва да изработва противоестествени програми, така постепенно на потомството се предава постановката за самоликвидация.
Експеримент с “облъчване” на семена  на растения с думи се провеждал много години.

Почти всички семена загинали, а  оцелелите се превърнали в генетични изроди. Тези чудовища пренесли много болести, които се предавали по наследство. След няколко поколения потомството им напълно се изродило. Интересен факт: мутагенният ефект не зависел от силата на думата, тя можела да се произнася силно или шепнешком.
Бил проведен и противоположният експеримент. Учените “благославяли” семената, които били убити от мощно радиоактивно облъчване.

В резултат обърканите гени, разкъсаните хромозоми и спирали на ДНК се върнали на предишните си места и загиналите семена оживели.
Как могат обикновените думи да влияят върху наследтсвеността?
Нашата представа за генетичния апарат като съставен само от химически вещества е остаряла. За да се изгради от ДНК жив механизъм, са необходими много по-сложни конструкции. Програмата на човека е закодирана  във физическите полета, които се създават около хромозомите и имат холографски строеж.
Цялата информация за миналото, настоящето и бъдещето на организма в концентриран вид се съдържа във всяка точка на вълновия геном. Молекулите на ДНК си обменят тази информация чрез електромагнитните вълни, включително акустичните и светлинните.
Дори мълчаливото четене стига до клетъчните ядра по електромагнитните канали.  Един текст оздравява наследствеността, друг – я травматизира.
Например детето наследява от родителите си деформираща програма и започва да псува и ругае. Така той разрушава и себе си, и своята среда, както социална, така и психологическа. И тази “снежна топка” се търкаля от поколение в поколение.
Така че, на нашия генетичен апарат не му е безразлично какви книги четем. Всичко се запечатва във вълновия геном, т.е. във вълновата генетична програма, която променя в една или друга посока наследствеността и програмата на всяка клетка.
При това вашата ДНК не разбира дали вие общувате с живи хора или с героите от телевизионния сериал.
Човекът прилича на паметна книга, в която записва своите отзиви и пожеланията на всички други, включително и своите.

Тази информация не само го формира като личност, но и се запечатва в ДНК. От нейното съдържание зависи здравето на потомците му.