Религиозният пантеон на древните египтяни бил изключително богат. Природни стихии, чувства, животни или житейски мотиви са първообразите на техните богове, а изповядването на култа към тях е включвал танци, песни и принасяне на дарове (храна и скъпоценности).

Странното е, че за повече от петхилядната история на фараонски Египет религията се е развивала съвсем малко, т.е била една твърде консервативна област. Промените са били основно в преразпределение на важността на едно или друго божество, както и в образите, с които били обозначавани. В началото всички били изобразявани като животни и едва по-късно придобили човешки черти, които навлезли постепенно от тялото към главата. В по-късните образи виждаме богове с човешка фигура и глава на животно, а някои дори придобили напълно човешки вид.
Такъв е примерът с богинята Изида, която се изобразявала като жена с йероглифа на трон на главата или рога на крава със слънчев диск между тях. Сама по себе си тя олицетворявала живота, семейството и брачната вярност на жената към мъжа, дори след смъртта му. Египтянките търсели нейната закрила, когато децата им били ухапвани от змия или скорпион, защото един от образите й е на кърмеща майка. Всъщност самите символи на боговете били обожествявани, а имената, под които били известни, се считали за различни от техните действителни, които никой не знаел. Вярвало се например, че само Изида знаела истинското име на Ра и така имала божествена сила над него и над света. Бог Амон се отъждествявал с бог Ра (Амон Ра) и е бил покровител на град Тива. Така се превърнал във върховен египетски бог, закрилящ фараона и управлението му. В началото Амон бил бог на въздуха и вятъра, а после бог на плодородието и целия свят. Бил изобразяван като човек с шапка от пера или като човек с рога на овен – символ на плодородието. В ръцете си държал символа анкх – кръст с кръг на върха, който означавал безсмъртие. Анкх се считал за символ на Египет, като кръгът е делтата на р.Нил, а кръстът изобразявал течението и, напояващо с живот пустинята. Египетският кръст е още съчетание от мъжките и женските символи на Озирис и Изида като съюз на небето и земята и оттук символ на новото раждане. Същевременно обединявал кръста като символ на живота и кръга като символ на вечността, което в съчетание означавало безсмъртие.
Друг типичен египетски символ е скарабеят, който всъщност е графичният знак на това удивително насекомо. То преработва торта в правилни сфери, за да скрие в тях своите яйца. После ги търкаля от изток на запад, издълбава дупка и ги скрива там за 28 дни. На 29-тия ден изравя сферата и я търкаля до място с вода, където се излюпват малките му. Тази аналогия с движението на слънцето и цикъла на раждането го превръщат в символ на живота, здравето и силата на сърцето. Символът се считал за силен генератор на жизнена енергия, но е бил използван и за много тежки наказания. Хора, които са извършвали сериозни прегрешения, били увивани в платно живи, а в саркофага им били изсипвани скарабеи. Старото му египетско име е било „хепер” и символизирал бог Хепри – на невидимата творческа мощ, която движи небесното светило и бог на слънцето, изобразяван с глава на скарабей. Сред другите соларни богове е Ра. Едно от изображенията му е с глава на сокол и слънчев диск на главата. Атум – творец на всичко живо и божествено, творец на света е изглеждал като змия, овен или лъв.
Египетската богиня, символ на любовта е Хат(х)ор. Изключително почитана е сватбата и с Хор и всяка година египтяните изнасяли нейната и статуята на Хор пред храмовете, за да отбележат събитието. Тя покровителствала още хората, изгубили се в пустинята като ги дарявала с вода и храна.
Според древните египтяни бог Тот е един от най-важните божества и най-често е изобразяван като човешка фигура с глава на ибис или павиан. Тот бил бог на мъдростта, познанието и писмеността. Той представлявал зодиакалния знак Дева, защото египетските богове имали и свое зодиакално съответствие. Негово дело се считала „Книгата на живота”, наречена още „Книгата на бог Тот”, в която се описвал човешкия живот и неговите цикли, както и свещената война за съществуването му. Т.нар. златни ламини, от които се състои книгата, не са запазени в своята цялост до наши дни и се считат за една от големите египетски мистерии. Древните египтяни вярвали, че бог Тот им е дарил писмеността, йероглифите и изкуството да се пишат думи. Само по себе си това умение било изключително ценено, защото за придобиването му се изисквало дълго и упорито обучение. Само деца от знатни фамилии имали възможност да бъдат обучавани от духовниците в писарство и започвали с това в ранното си детство, като пишели първо с пръчици върху глинени плочки. Впоследствие преминавали към писане с тръстикови пера и мастило върху папируси. Самите папируси се изработвали от едноименното растение (Cyperus papyrus), което тогава било много разпространено в диворастящ вид. Стеблата му се изчиствали от кората и били разрязвани надлъжно на ивици. След това били подреждани една до друга, а върху тях, перпендикулярно – нов ред. Накрая били обработвани със специална преса и с чук, за да се постигне по-гъвкава основа. От тях се правели свитъци и се пишело върху едната страна, а след като текстът изчерпвал своята функция, често се употребявали двустранно за изписване на литературни произведения.
Заникът на древноегипетската религия затворил храмовете - средища на тази писменост и така се прекъсва традицията, която днес се губи далече в миналото. Чак по времето на нашествията на Наполеон се възродил интересът на Западна Европа към смисъла на йероглифното писмо, но тогава за дълго се прави погрешното допускането, че йероглифите не са нищо повече от идеограми – картинки без фонетично значение. Впоследствие намирането на Розетския камък – плоча, върху която текстът е написан с йероглифно писмо, на гръцки и на йератическо писмо (опростена писменост, базирана на йероглифите) дава възможност да се прогледне в техният смисъл. През 1822 Жан-Франсоа Шамполион пръв дешифрира някои от тях и доказва, че не са просто картинки на понятия, а имат свой фонетичен смисъл.
Основните групи йероглифи са идеограмите и фонограмите, като вторите от своя страна могат да бъдат едносъгласни, двусъгласни и трисъгласни. Самият Розетски камък може да бъде видян днес в Британския музей и представлява плосък, черен къс базалт, открит край град Розета до река Нил. Той е един от ключовете към тайните на Древния Египет, а разчитането на йероглифните надписи в детайли е все още предизвикателство за учени и любители.