Вечерната теснолинейка от Добринище до Якоруда се завръща благодарение на ... ученика Кристиан Ваклинов

Това е една необичайна история разказана от първо лице от самия ученик Кристиан Ваклинов, която излезе преди няколко дни , но никой не й обърна внимание

Историята показва какво може да постигне гражданската инициатива и активността на един единствен човек.

Момчето вече е студент първи курс по икономика на финасите в УНСС. След безброй услия и перипетии, вечерният влак по теснолинейката от Добринище до Якоруда тръгва след 2- годишна пауза и ще бъде сред влаковете, които ще се движат от 16 декември 2013-а до края на 2014 година.

„Разказът започвам малко отдалече. България е страна с много богата и красива природа. Нашата най-голяма ценност е родната българска земя и нейните уникални забележителности, за които не сме се борили и поне трябва да браним както подобава. Теснолинейката Септември – Добринище е единствената железопътна линия у нас с междурелсие 760 мм (при нормално 1435 мм), свързваща Горнотракийската низина с Родопите, Рила и Пирин планина. Това е безспорно най-красивата железопътна линия на Балканите, свързваща Тракия с Чепинско и Разложко. Освен с чара си, теснолинейката Септември – Добринище впечатлява и със своята сложност на изграждане и мащаба на строителната работа в такъв тежък високопланински регион, проведена в периода 1921 – 1945 година. Тази железница свързва СПА и ски столиците на Балканите – Велинград и Банско, както и най-високата жп гара и най-високата планина отново на Балканския полуостров – гара Аврамово и Рила планина. Призовавам тези, които не са пътували до Велинград или Банско с това влакче да го направят, защото преживяването е уникално и незаменимо. От друга страна обаче, освен атрактивна, теснолинейката е изключително важна за местното родопско население от Велинград, Якоруда, Белица, Разлог, Банско, Добринище и всички села, разположени по баири и чукари в непроходимите Родопи и Рила, защото повечето населени места нямат друг превоз, особено през зимата.

До края на 2011 година по теснолинейката Септември – Добринище пътуваха 4 чифта влакове, което ще рече, че по четири влакови композиции в денонощието заминаваха от двете крайни гари съответно към другата. С влизане в сила на новото разписание през 2012 година влаковете по теснолинейката бяха крайно орязани. Вечерният влак от Добринище и обедният от Септември бяха отменени. Като резултат от това близо 40 хиляди жители в района на Добринище, Банско, Разлог, Белица и Якоруда останаха без всякакъв вечерен превоз от работата (в Добринище, Банско и Разлог) до домовете си. Последваха стачки, спирания на движението на влаковете от ощетени граждани, подписки, молби и жалби до различни институции. Всичко без резултат. Вечерен влак – няма. Измина цялата 2012-а година. Стотици напуснаха работа, по простата причина, че нямат алтернативен превоз до селото или градчето си вечер. Никой не обърна внимание на това. През следващата 2013-а година все пак бе назначен обеден влак от гара Септември, но за сметка на това вечерният бе с намален маршрут само до гара Велинград. Освен всички засегнати работещи имаше и десетки пътници, които бяха ползвали вечерните влакове по линията за връзки с тренове за морето през лятото.

Може би ще се запитате защо се занимавам с това?! Аз съм първа година студент в УНСС – специалност “Финанси”. От Пазарджик съм, но вече шеста година живея в столицата със семейството си. Много обичам родния си край и не пропускам уикенд, в който да не се прибера към Пазарджик. Израснал съм в този град и по пътя за Велинград. От малък имам спомени за влакчетата по теснолинейката, които разминавахме по пътя. Много им се радвах. От 3 години пътувам редовно по теснолинейката и вече съм част от нея, така образно да се каже. Тази приказна железница внася много сантиментални чувства в моя живот. Водил съм много свои приятели, които задължително повтарят маршрута с радост.

От 2010 година насам с нищо различно от влак не тръгвам за Велинград или Банско. Забелязах много слаби места в управлението на тази железница. Преди години тя бе пред закриване, заради уж неефективност и нерентабилност. Лъжа! Местните българо-мохамедани, живеещи в закътани колиби и махали нямат друг превоз, нямат шосета до населените си места и ходят с километри до теснолинейните гари и спирки. Линията е жива, но неиздаването на билети я изкарва на първо място по неефективност. Не са един и два пътите когато съм пътувал с влакчето – препълнено, особено през летните уикенди, когато има дори чужденци, “умиращи от кеф” – казано на жаргон. Но по данни на компанията БДЖ, влакът е пътувал с десетина пътници, което е недопустимо. Теснолинейката е богатство за родопчани, тя е част от живота им и без нея те не могат да съществуват. Тя е връзката им със света.
Поради всички тези факти и множеството ми запознанства с хора пряко или косвено свързани с тази линия, хора, които знаят колко е необходима и жизненоважна за региона, аз се заех лично с проблема. През 2012 година писах писмо до изпълнителния директор на БДЖ тогава, с молбата да направят по-удобни и бързи връзките на теснолинейката с нормалните влакове на гара Септември. Нямаше резултат. По-късно – в края на годината проведох анкета във влака. Анкетирах 121 души – пътници – местни и туристи, дори чужденци. Попитах колко е важна за тях линията, достатъчни ли са влаковете, какво биха правили ако я закрият и прочие. Всички бяха единодушни. Хората започнаха да се радват, че някои е дошъл да ги попита какво им трябва. Започнаха да искат да се подпишат и ме молиха да изпратя желанята им “горе при началниците в София”. Сформирах подписка за връщането на вечерния влак от Добринище поне до гара Якоруда, след като местни ми разказаха, че са напуснали работа и че някои спят на гарите в Банско и Разлог, за да чакат сутрешен влак, за да се приберат. Изпратих и подписката в министерството, но без успех.

Не е нормално регион с положителен прираст на населението, което е рядкост у нас, и същевременно със страшно висок процент на безработицата, да бъде лишен от транспорт в 21 век, в Европейския съюз. Всичко това ми се вижда като гавра с нас – гражданите.

През това време дойде 2013-а година, изписах множество писма, препоръки, предложения, жалби, молби и т. н. до министерството на транспорта, инф. технологии и съобщенията, до двама директори на БДЖ и НКЖИ, до БДЖ-ПП, но всичко бе напразно. Тогава реших, че трябва да предприема друг подход и нито за миг не се отказах. Написах много подробно писмо до самия премиер – Пламен Орешарски, за безобразията извадили теснолинейката от употреба. Разказах, че не е нормално регион с положителен прираст на населението, което е рядкост у нас, и същевременно със страшно висок процент на безработицата, да бъде лишен от транспорт в 21 век, в Европейския съюз. Всичко това ми се вижда като гавра с нас – гражданите.

Описах му подробно проведеното от мен изследване на пътникопотока и влаковата населеност по линията за период от 2 години и констатациите ми. Обясних, че не може едни хора да чакат по 15 часа между 2 влака, а други – от Велинград да имат влак през един час в едно и също направление (Септември) – такъв влак бе назначен преждевременно – движещ се и днес – абсолютно празен.
Получих отговор, че е наредено на Министерството на ТИТС и Холдинг “БДЖ” ЕАД да разгледат обстойно случая и да информират мен и Министерски съвет за взетите мерки. Ето, че след този отговор на моето писмо – получен през май юни месец, имаше развитие на проблема. В края на октомври получих отговор от БДЖ до мен и до Министерски съвет, че в новия график за движение на влаковете през 2014 година, влизащ в сила на 16.12.2013 година, е заложен нов влак по теснолинейката, по направление Добринище – Якоруда, както аз съм предложил. Влакът ще пътува всеки делничен ден, като ще заминава на 18:55 ч. от гара Добринище и ще пристига в Якоруда на 20:25 часа.

Ето, че аз извоювах желанието на хиляди български граждани от държавата и искрено се надявам, че тези хора ще бъдат доволни и влакът ще им бъде много удобен и полезен, а транспортът – улеснен и подобрен. Не е важно, че съм го направил аз, важното е, че институциите обърнаха внимание на един - тогава - ученик, който бе наясно с проблема.

Именно ние сме хората, които трябва да променяме нещо.”

 Източник : bluelink.net


Снимка на Деня

Щрихи от Плевен