24 години след падането на комунизма в България се върнаха лозунгите от онова време, а народът е разделен повече от всякога

Отново е 10 ноември – датата, от която уж започна преходът в България. Преди 24 години народът излезна на улиците, опиянен от надежди и мечти, от ентусиазъм, че тоталитаризмът си е отишъл и идват нови, много по-добри дни за страната ни. Днес, близо четвърт век по-късно, ентусиазъм липсва. Студентите са на улицата, но и те са разделени – едните искат оставка, другите протестират, че им се пречи да учат. Народът е разделен повече от всякога и пропастта между хората е изключително голяма. На улицата се върнаха лозунгите от зората на демокрацията, заговори се пак на комунисти и антикомунисти.

Българското общество никога не е било в такава безизходица след рухването на комунизма. Дори през онази люта зима на 1997 година народът отново беше на улицата, но тогава имаше ясни искания, ясна алтернатива, (друг е въпросът доколко успешна се оказа тя) и някаква надежда за бъдещето. Днес реална алтернатива няма – при нови избори евентуално ще се върнат на власт други вече били във властта, срещу които също има огромни настроения. Както и да го гледаме, ситуацията в страната е патова. Проблем е и относително малкия брой протестиращи – немалко от студентите искат оставка, но голяма част от обществото дори да ги подкрепя стои настрани и чака нещата да се случат от само себе си. А това, естествено, няма как да стане.

Мнозина така и не осъзнаха какво се случи за тези 24 години, защо държавата се озова на дъното на Европа и защо вече дори се поставя под съмнение бъдещото й съществуване. За този период населението на България намаля с близо два милиона души и тази негативна тенденция продължава, страната ни се закотви на последните места по доходи на населението, покупателната способност на хората е изключително ниска, а корупцията и престъпността отбелязаха рекордни нива. И всичко това, въпреки че на кормилото на държавата за този близо четвърт век се извъртяха партии от почти целия политически спектър. Именно затова все по-популярно е мнението, че в България властта винаги е била една, че зад всички партии прозира сянката на бившата комунистическа партия, без значение какви ценности изповядват те. Че истинска промяна на каквато хората се надяваха никога не е имало. И в това твърдение има известна логика – все пак самият преход и т.нар. преврат на 10 ноември 1989 година бе извършен от същата тази БКП. Хората, свалили Тодор Живков от власт, бяха тези, които контролираха процеса по преминаване към пазарна икономика, голяма част от тях и техните наследници днес са основни фактори в политиката и икономиката на страната. Хората в голямата си част се отвратиха от политическата класа, а както казваше Радой Ралин, „когато си тръгнат отвратените, остават отвратителните“. Нетърпимостта към политиците нарастваше през последните 24 години, като в началото противопоставянето беше основно между леви и десни. Днес обаче, нещата са доста по-различни и все повече хора се обявяват срещу цялата политическа класа. Именно за това се обявяват и протестиращите днес. Обикновеният човек все по-често говори за политиците като за чужди за страната ни лица, като едва ли не за врагове. А истината е, че политическата класа не е паднала от Марс, тези политици са еманация на народа и са част от народа, въпреки че много от тях бързо забравят откъде са тръгнали. И именно тук е и един от главните проблеми – в България има предостатъчно почтени хора, които обаче не направиха нищо през тези 24 години, за да попречат на тези, които узурпираха страната ни за свои цели. Изгуби се интелигенцията ни, много от тях се нагаждаха към всяка власт с оглед собственото си оцеляване, а на повърхността бе избутан един псевдоелит, който насаждаше фалшиви ценности. В това промиване на мозъците дейно участие взимаха и повечето от големите медии и така цяло едно поколение израстна с объркана ценностна система, с идеята, че парите и материалното стоят над всичко останало и постигането им е висша цел, която оправдава всички средства. А от подобно общество няма как да се очаква да върви нагоре.

Всичко това създава едно усещане за безнадеждност у хората. Затова и на избори много от тях не отиват да гласуват и така платения вот печели. А истината е, че изход винаги има. Страната ни е преживяла много по-тежки кризи през 1300-годишната си история. През половината от тези години България е била под робството на могъщи империи, но въпреки това народът ни е успял да се съхрани. Може да го направи и сега стига истинските хора да заемат своето място в обществото и да го поведат към обединение. Начело на политическия живот трябва да застанат нови лица, неопетнени и необременени от изкуствения преход, които с бавни, но сигурни стъпки да изхвърлят от политиката всички онези, съсипали страната през последните години. Този процес може да е бавен и мъчителен, но нищо не става като с магическа пръчка. Защото разделението винаги е бил основната причина за повечето беди в страната ни и в момента отново се използва за нечисти цели. Всички знаят, че политиката „Разделяй и владей“ е ефикасна и е време хората да започнат да работят заедно. Защото държавата, това са нейните граждани и в тях е основната сила, въпреки че те често не го осъзнават.