С всеки изминал ден управляващите показват, че не са чули нито едно от исканията на хората, които протестират повече от два месеца

Управляващите проявяват изключителна глухота за всички послания на протестиращите повече от два месеца по улиците на София. И правят исканията за оставка на правителството все по-актуални дори за онези, които в началото имаха сериозни резерви към ефективността на подобен акт. 

Обществото не може да остане равнодушно към кадрови назначения от типа "Делян Пеевски", които упорито се възпроизвеждат въпреки недоволството на хората. Дори защитниците на правителството от т.нар. контрапротест, ако загърбят партийните си пристрастия, едва ли биха ги защитили. Но те предпочитат да се направят на нечули, да се повозят до столицата, да я поразгледат, да повикат пред парламента и да си тръгнат с чувство на изпълнен дълг към партията. За електората на ДПС е ясно - той едва ли е чувал за "подвизите" на Пеевски, както не бе наясно и кой точно е премиер в момента, докато настояваше министър-председателят да остане на власт. 

Това правителство тръгна с убеждението, че темата за собствения му публичен образ не го засяга. Защото смяташе, че след управлението на Бойко Борисов за публиката по-лошо не може да има. Но бързо надмина всички негативни очаквания. Стресна се от огромната обществена реакция срещу избирането на Пеевски за шеф на ДАНС и призна, че не е оценило реално колко е важен публичният образ на един политик, независимо дали е справедливо представен или не. От последващите действия на управляващите обаче не пролича, че са си взели поука - те продължиха да издигат на важни постове компрометирани фигури. Назначаването на Емил Иванов за областен управител на София-област например е не по-малко скандално от това на Пеевски. Иванов отдавна е известен с далаверите си и стана обект на многобройни журналистически разследвания на дейността му като кмет на Своге. Още през 2010 г. Сметната палата го е уличила в сериозни злоупотреби и имотни измами по времето, когато бе губернатор на същата област при управлението на тройната коалиция. И въпреки това той отново получи благословията на БСП и ДПС. Което само показва колко "добре заредена" е банката кадри на двете партии. Красноречив пример е и последното назначение - на бившия кмет на Царево Петко Арнаудов, прочул се с опита си да закрие национален парк "Странджа", за шеф на държавното горско стопанство в района. След острата реакция на природозащитниците земеделският министър Димитър Греков каза, че назначението ще бъде отменено, за да не се създава напрежение в обществото. След като общественото мнение се успокои обаче, се оказа, че Арнаудов няма да бъде отстранен. Защото някаква комисия установила, че той отговаря на всички изисквания за поста. Нещо, което никой не е оспорвал. Арнаудов може и да има подходяща професионална биография, но няма подходящ морален облик за поста 

И точно това е проблемът, който няма как една комисия да отстрани. Та той и Пеевски формално отговаряше на изискванията за шеф на ДАНС. Защо неговото назначение да е по-неприемливо от това на Арнаудов?

В началото на протестите, макар и с половин уста, от ръководствата на БСП и ДПС признаваха, че те са справедливи. Постепенно обаче управляващите рязко смениха тона и започнаха да твърдят, че всяка вечер по улиците на София се разхождат платени кресльовци, които не знаят какво искат. Със сигурност има кръгове, които искат да се възползват от ситуацията в момента. Но настоящите протести вече си запазиха място в историята като първата навременна и спонтанна обществена реакция срещу безобразията на властта за целия преход. Да се свежда всичко случващо се вече два месеца в центъра на София до продукт на някакво задкулисие е цинизъм. Единственото, което може да изкара толкова много хора на улицата, е някаква обща идея. Ако даден протест се организира от някого, мащабите му със сигурност ще са по-малки и енергията по-бързо ще се изчерпи. Справка - т.нар. контрапротести, обслужвани със случайни превози, които и в своя пик не минаваха 100 души. Тук, разбира се, не броим партийно организираната "подкрепа" в деня, когато се гласуваше актуализацията на бюджета. Която обаче, въпреки усилията, също не успя да надмине първите дни на спонтанните протести срещу Пеевски.

Ако имат поне малко останал разум и поне минимална връзка с реалността, настоящите управляващи трябва да са наясно, че пред тях има два изхода. Първият е да обявят, че ще има предсрочни парламентарни избори. Може да не са преди края на годината, както настояват най-върлите им противници. Може да са другата пролет, заедно с евроизборите, каквито разумни гласове се чуват дори в собствените им редици. Това правителство започна своята дейност с минимален кредит на доверие, който бе изчерпан за по-малко от месец. Когато похарчиш неразумно финансовия си кредит, изходът е фалит и премиерът Пламен Орешарски като добър финансист със сигурност знае това. Той обаче, както сам признава, не е политик и очевидно не е наясно, че когато се отнесеш неблагоразумно към обществения си кредит, изходът е оставка. 

Има и втори изход. Ако се стигне до него, преходът ни ще престане да бъде мирен. Податки, че е възможен подобен сценарий, вече се появиха. Кръв се проля в онази вечер, когато един бял автобус обикаляше парламента в опит да пробие блокадата на протестиращите, за да изведе представителите на властта. Преди няколко дни, когато управляващите си извозиха обществената подкрепа до жълтите павета, също имаше стълкновения. Въпросът е кое им е по-свидно - мирният преход, една от големите гордости на България, или властта. Отговора със сигурност ще научим най-късно след няколко месеца.