Рестрикциите за българи и румънци би следвало да отпаднат на 1 януари догодина

ЕС разкритикува остро британския премиер за политиката по въпроса за имиграцията в страната. В същото време експертен доклад показа, че спирането на имиграцията би струвало милиарди на Великобритания.

Брюксел атакува Дейвид Камерън, като заяви, че реториката му за "социален туризъм" е неинтелигентна политика, която рискува да предизвика ксенофобия, пише в. "Обзървър".

Реагирайки на речта на Камерън, в която той обеща да ограничи достъпа до общински жилища и безплатно лечение за пристигащите на Острова, еврокомисарят по заетостта и социалните въпроси Ласло Андор заявява пред изданието, че твърденията на премиера са заблуждаващи и крайно неуместни.

Според правилата на ЕС за свободно движение рестрикциите за българи и румънци би следвало да отпаднат на 1 януари догодина. В речта си Камерън обясни, че няма право да отменя това положение, а само да използва "вратички", с които да ограничи свободата на имигрантите от ЕС.

"Има сериозен риск да се налее вода в мелницата на ксенофобията на рефлекса - казва Андор. - Да се хвърли вината върху бедните или имигрантите за трудностите във време на икономическа криза, не е напълно непозната, но не е интелигентна политика. Би било по-отговорно да се конфронтират грешните схващания за имиграцията от другите страни - членки на Евросъюза, и вместо това да се обяснят фактите. Истината е, че имигрантите допринасят силно за икономиката на Великобритания", посочва Андор.

Великобритания не може да си позволи затварянето на вратите пред работещите имигранти, които са дали на икономиката повече като данъци, отколкото са получили като помощи, се казва в доклад, поместен вчера от в. "Индипендънт". В него се посочва, че спирането на имиграцията ще струва на всеки данъкоплатец по 137 000 паунда за целия му живот.

Анализ на Службата за бюджетна отговорност разкрива, че ако нетната миграция бъде спряна утре, нетният дълг в публичния сектор на Великобритания ще се повиши от 74% от БВП на 187% през следващите 50 г. , т.е. ще е по-висок от настоящия национален дълг на Гърция от 161%. След 5 г. дългът в публичния сектор ще се увеличи с 18 милиарда евро.