Всяка година на 1 януари, още в ранна утрин, Разлог е огласен от гласа на 50-килограмовите звонци (чанове и хлопки), удрящи се в телата на „чаушите", пригласят им тъпаните и зурните. Това е „Старчевата"! Започва новогодишното кукерско веселие. Истинската сила и енергия на празника е в танца – в дългото, красиво и пъстро празнично хоро. На него днес могат да се видят 6-месечни бебета и 80-годишни хора – всички облечени в традиционни костюми. В целия обичай, макар и невидимо, присъстват демоните, наричани в Разлог „караконджури", присъства и хаосът. Според представите на предците ни те идват от друг свят – отвъдния. Шумна веселба и истински празник настъпва, когато от седемте квартала на града излизат сборни групи от „чауши" (кукери), моми и ергени в народни носии, сурвакарски групи, мечкари с мечки, смешници и оркестър от зурни и тъпани. Най-атрактивната група от „Старчевата" е тази на „чаушите" – въоръжените пазачи. Според традицията това са млади мъже, неженени, неполагали воинска клетва, облечени в специален обреден костюм от овчи или кози кожи, с висока островърха шапка пак от кожи, покриваща и лицето на обредния персонаж. На кръста носят по четири големи чана, а в ръцете си носят камшик. Организирани са в дружини по 10 въоръжени пазачи, които имат свой главатар – водач, трима войводи и шест воини. Във времето на хаоса, според народните представи от Игнажден до Водици /Йорданов ден/, т.е. близо месец, тези млади мъже всяка нощ до първи петли обикалят града и неговото землище, за да прогонят злите демони, дошли от отвъдния свят. В деня на Млада Бога, т.е. на 1 януари, въоръжените пазители трябва да пазят обредните лица, да пазят реда на шествието, а с танца си в кръг осигуряват „чисто място " за слизането на Млада Бога на земята, за настъпването на новата година. Водач и организатор на групата е „Старейшината" - млад и авторитетен мъж, със семейство. В деня на празника той е облечен в празнична мъжка зимна носия, без маска на лицето, но задължително с гега в ръка, тя е неговия „жезъл". Смисловото съдържание на този персонаж е наместник на Бога на земята. Редом с него е „главният ергенин", облечен в празнично ергенско облекло, а неговите обредни атрибути са маската на лицето, островръхата шапка и сабя в ръка. Функцията му да събира хората, да води хорото, островърхата шапка и сабята недвусмислено определят символното значение на този неотменен персонаж – той е материализиран образ на активното, оплождащо мъжко начало. Друг основен персонаж от „Старчевата" е „невестата" – жена, която е раждала и отново ще ражда. И това е маскиран млад неженен мъж, неполагал воинска клетва. Той е с маска на лицето, облечен в женски традиционен костюм и с подчертана бременност. На гърба си в традиционна цедилка носи къс дърво – борово, дъбово, буково, които са свещените дървета за българина. Персонажът „невеста" не е нищо друго освен раждащото, даващо живот женско начало. Така заловени за ръце в общ танц, с нестихващи благопожелания и усмивки през цялото карнавално шествие, винаги хората на Разлог и техните гости посрещат Нова година. На този празник разложани се стремят да дадат нещо от себе си и на другите. Отправят се пожелания, наричания и благословии. С оригиналността си кукерското веселие в Разлог е известно не само в страната ни, но и в чужбина. Сборни групи от седемте квартала на Разлог са участвали в много международни и национални карнавали.