Християнският празник Лазаровден носи името на Свети Лазар, което е символ на здраве и дълголетие. Лазар е бил приятел на Исус Христос. Четири дни след смъртта си,   той e възкресен. Исус казва „Лазаре, излез вън!“ и съживява Лазар, който излиза от гробницата си. Лазаровден се празнува в събота - ден преди Цветница. На този ден се изпълнява обичаят лазаруване.  Това е пролетен ритуал и е женското съответствие на коледуването, в което, според традицията, участват само момчета. Лазарка трябва да стане всяка девойка - не е ли лазарувала поне веднъж, не може да се омъжи. Задължителна норма за всички подрастващи девойки, лазаруването отбелязва  преломния момент, в който момичето става мома, която може да бъде сгодявана. Обичаят е от така наречените предбрачни ритуали, чрез които общността символично приема вече  порасналата девойка  и я подкрепя в желанието й да  се задоми и да създаде собствено семейство. В ритуала участват момичета от 12-13 до 15-16 години, които се наричат “лазарки”. Те берат цветя за венците, които ще оплетат за следващия ден - Цветница. Лазарките са облечени в носии, окичени са с венчета от пролетни цветя и с кошници в ръце, те тръгват из селото. Момичетата влизат във всеки двор  и пеят, а стопаните ги даряват с пресни яйца и дребни монети. В миналото именно на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница. След като обиколят селото, лазарките отиват на реката и пускат венчетата си от върба във водата. На която венчето излезе най-отпред, тя ще се омъжи първа. Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение, както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.