След евакуацията: Една нощ в детската градина (фоторепортаж)
03-02-2015, 15:30
Старци са днес обитателите на детската градина в село Цонево, която приюти хората от застрашените от заливане къщи на брега на река Камчия. Трийсетина жени и 2-ма мъже стоят прегърбени до детските масички. Дали от необичайните за тях размери на мебелите в забавачката, дали заради налегналата ги тревога? "Всичко си оставихме. Накараха ни да напуснем домовете си бързо. Взехме по една торбичка с очила, лекарства - най-неотложното, документите, и тръгнахме. Животни, кокошки - всичко оставихме. Ще оцелеят ли?", питат се старите хори, крият пълните със сълзи очи и сякаш сами себе си убеждават: "Ама така трябва, важното е да се спасим, покъщината не е по-важна от душата. Да оцелеем, пък ще видим какво е останало". Дядо се кахъри, че е забравил кучето вързано на двора, друг се притеснява за съседа: "Младо момче е. Върна се да живее на село. Има мерак бизнес да прави. 80 кози гледа, дано не му се удавят". Мародерите също са голям кахър на старите хора. "Кокошките ще ми окрадат", вайка се баба и почти предизвиква смеха на връстничките си: "Водата нас ще издави, ти за кокошките се тревожиш". "Кокошки ли? Моите отдавна ги окрадоха". "Имам един съсед, все той ми е пред очите днес: голям вагабонтин е. Истински бандит. Всичко ще обере от дома. Като дойде някой път, уж да ме види как съм, а очите му само шарят. А тръгне ли си, все нещо е изчезнало. А сега - на, всичко на тепсия му оставих", нарежда 83-годишният Иван Павлов. "Мен ме знаят всички като Черния Иван, продължава той. Карах рейса с работниците и за строителството на "Тича", и за "Цонево". Сега съм стар, вчера ме изписаха от болницата, но помня всичко и знам, че не са прави, дето не източват редовно язовира ("Цонево"). Ходих преди месец - внукът ми ме закара на преливника. Една педя над него беше струята дебела, която преливаше. Защо не го изпуснаха тогава? Защо не го изпускат периодично, през лятото? Това е резервен язовир, не се ползва вече - тръбите за напояване ги откраднаха отдавна. И сега той си седи неизползван. И не го точат заради тези дето са го разпарчатосали, за да развъждат риба. Разни баджанаци, дето се пазят един друг". Тази вечер старите хора пак са в детската градина. Надяват се по-късно да стане ясно, че опасността е отминала и да се приберат по домовете си. Да видят какво е останало от тях.