Ако бъде отхвърлено, новите преговори ще се забавят с десетилетие

Залогът да се приеме името „Северна Македония“ е много по-голям от просто името на една държава. Това мнение изказа директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков. В случая става дума за стабилността на региона и на самата държава, смята наблюдателят.

Ако името не бъде прието, то Македония ще се върне десетилетия назад.

„При този вариант ще имаме дискредитация на преговорите като начин за решаване на споровете и поне десетилетие забавяне на решението на въпроса за името на Република Македония.“, смята Кючуков.

Ако предложеният вариант бъде отхвърлен, няма как да се започнат нови преговори между Скопие и Атина веднага.

След постигнатото споразумение и в Гърция, и в Македония се наблюдава на ниво общество, рязка ескалация на национализма. А на политическо ниво въпросът се използва от опозиционните политически партии за решаване на вътрешно-политически проблеми, обяснява Кючуков.

Според него след една седмица отговорността за промяната на името на съседна Македония се пренася  в Брюксел. Ако на Република Македония не бъде дадена дата за начало на преговорите за членство в ЕС и не бъде поканена в НАТО, то македонските власти ще имат огромни трудности да обяснят на народа всички тези отстъпки и компромиси, които бяха направени.

От поканите за ЕС и НАТО в много голяма степен зависи успехът на референдума за името. Ако Македония ги получи, това не означава автоматично, че резултатът ще бъде еднозначен в полза на новото име. Но, ако ги няма, то категорично в македонското общество ще надделеят нагласите срещу новото име.

Що се отнася до даването на дата за начало на преговорния процес с ЕС, международният наблюдател очаква спънки. Причината е, че Македония и Албания вървят негласно в пакет, а има силни възражения в Европа от няколко страни, на първо място от Холандия и Франция, срещу членство в Съюза на Албания.

По отношение на НАТО, анализаторът не очаква спънки и до голяма степен това се дължи на България. Благодарение на нашите усилия през 2008 г. на срещата на Алианса в Букурещ се подписва декларация, в която изрично се посочва, че оттук нататък - след решаването на спора за името, Македония няма да кандидатства повторно за членство, а ще се следват само процедурните механизми за самото присъединяване на страната.

Тогава бяха приети за членове в НАТО Хърватия и Албания.

По отношение на позицията на България, Кючуков изтъкна, че Двустранният договор за добросъседство на практика съдържа всички тези гаранции, които България би могла да иска, защото няма по-сериозни международно-правни гаранции от междудържавен договор. В документа има клауза за това, че двете страни нямат териториални претенции. Второ, доста рядко в междудържавни договори има включена т.н. асиметрична клауза, която казва, че нищо в Конституцията на Република Македония не й дава право за намеса във вътрешните работи на България в защита на граждани, които не са граждани на самата Република Македония.