– Бихте ли станали за трети път министър на културата?

– Много странен въпрос… Аз си мислех, че втори път няма да стана, но както виждате, и това се случи. В интерес на истината трябва да кажа, че и преди това съм канен да поема този пост два пъти – в едно временно и едно редовно правителство, а за да бъдеш поканен, явно някой е преценил, че ти заслужаваш да поемеш такъв тип отговорност. Управлението обаче не е шега работа. Който смята така, много греши. Когато Стефан Данаилов напускаше Министерството на културата, ми каза: “Дойдох здрав, напускам с шепа хапчета.” А да не говорим колко е отровена средата, в която живеем.

– Културата ли имате предвид?

– Не, цялата обществена среда е на практика отровена. Едно е да казваш на улицата какво искаш, а друго е да носиш отговорността от това, което искаш. Защото преди желаното да се случи, се минава през решения, през отговорности, през рискове, през неочаквани препятствия, разходване на обществени средства. Това, което е притеснителното за общественото здраве, е, че плюенето се превърна за някои хора в професия. Това, разбира се, деморализира всичко в обществото. У нас по такъв начин се изкривиха нещата, че едни хора искат те да вземат решенията, но друг да носи отговорност за техните решения.

– Знаете ли, лично аз още нямам логично обяснение защо това правителство подаде оставка, защото, ако сме честни, премиерът Борисов направи залога още преди да са раздадени картите. Има ли нещо недоизказано?

– Българинът е много приказлив по природа. Ние сме експерти по руските въпроси, ние сме експерти по турските въпроси, по американските въпроси. Ние сме едни говорещи хора, експерти по всички въпроси. Арогантният човек, след като оплюе някого, самодоволно констатира: “Аз съм притеснен от културата на този.” Ами къде е неговата култура, на този арогантен човек?

Много неща се изговориха по адрес на правителството и оставката, но нещата всъщност не са много сложни. В момента съм на сто процента съгласен с това, което се случва. Знаете добре, че предишното правителство на ГЕРБ трябваше да подаде оставка заради агресивното повишаване на цената на тока. Няма какво да си крием главите като щрауси в пясъка. Знаете, че тогава имаше и сблъсъци. В парламента се каза едно изречение, което трябва да е урок, когато искаме да търсим път на развитие, а не път на деморализация. Тогава Бойко каза нещо много важно: “Няма да приема нито една капка българска кръв да се пролее!” Смелостта да поемеш отговорност и да подадеш оставка е много по-голяма, отколкото да се стаиш, създавайки ненужно напрежение. И няма за какво да упрекваме министър-председателя, който ясно и точно казва, че щом демокрацията е властта, която ти дава народът, то е морално тази власт да се върне обратно, когато хората поискат. И това не би трябвало да бъде повод за обвинение, а позиция, която следва да бъде уважавана.

– Какво се случи сега?

– Минаха политическите страсти. Смея да кажа, че мина една добра кампания с малки изключения на поведение, свързано с „удари под кръста“. Днес трябва просто да се спрем, да се огледаме. Факт е новоизбраният български президент. Да забравим политическите боричкания и да му пожелаем на добър час, за да може да бъде полезен на българската държава. Трябва да кажа обаче, че Цецка Цачева беше една много добра кандидатура, тя е много добър професионалист, тя е умна и балансирана дама, която прекрасно изпълнява задълженията си в българския парламент. А колкото до негативите, аз съм сигурен, че няма да има неоплют достоен българин. Напоследък това е нашият манталитет, който бавно превръщаме в начин на живот.

– Да се върнем към Борисов.

– Трябва да отдадем заслуженото на Борисов. На тези избори въпреки всичко ГЕРБ получиха повече гласове, отколкото на парламентарните. Това е една добра индикация и база, върху която ГЕРБ трябва да стъпи за следващата кампания. Организацията беше много добра и тук трябва да кажем добра дума и за това, което Цветан Цветанов направи.

Фактите обаче са си факти – има нова ситуация на политическата карта. Ние мислехме, че още сме стабилни, защото правим полезни неща, изграждахме полезни за хората неща. Хората обаче спряха да чуват и добрите послания. Не можем да ги съдим, че не ни ръкопляскат или не казват по една добра дума за свършеното. Но ако е такава ситуацията, то трябва да се постъпи като Борисов. Той освен министър-председател е и партиен водач и сега най-честното е да бъдат убеждавани хората в политиките, които провежда ГЕРБ, и на едни избори да се види какво е реалното състояние, да се потвърди правотата на програмата.

– Преселническата вълна изигра ли роля в загубата на президентските избори?

– Да, изигра, и то много съществена роля. Прекалено много евтини играчи се настаниха на политическата сцена, които се хранят от страховете на хората. Очевидно е, че този натиск от Изток няма да спре и популистките партии ще черпят сили от него. Вие знаете, че аз присъствах на срещите на премиера в Турция с неговия колега и с президента Ердоган. Само ние, българите, си оплюхме премиера. Ако днес през границата преминават по-малко хора, то е заради дипломацията, която се проведе в Турция.

– Има ли заслуга Борисов за това?

– Разбира се. Онова, което Ердоган каза много просто и ясно и няма как да не се съгласим с неговата теза, е, че огромни средства струват тези 3 милиона и половина, които стоят на границата между Турция и Сирия. Той каза, че много отдавна границите на Европа не са тези в Гърция и България, а турско-сирийската граница. Философията е проста: най-добре е да се задържат там тези милиони бежанци, защото, когато свърши тази война, най-лесно е тези хора да се приберат по земите си. Ако в един момент тези хора тръгнат към Европа, телената ограда на границата ще ни изглежда като брюкселска дантела. Ако има някакво привидно спокойствие на южната ни граница, то това е заради добрата дипломация, която Борисов с много загриженост проведе за България, и ако някой ми каже противното, то той не е в час. Борисов настояваше пред европейските си колеги, вместо да се правят огради в Унгария, в Австрия, всички заедно да опазим европейските граници. Така че нека никой да не се упражнява фриволно на тази тема, ситуацията крие много опасности.

– Имаше ли шантаж от малките партии в управлението? Извиване на ръце?

– Не мисля. С Бойко Борисов се работеше много лесно. Всеки е бил в постоянен контакт с него и винаги е намирал разбиране за проблемите, които трябва да се решават. Колегите разбраха вътре това и работехме екипно. Имаше външнополитическо напрежение.

– Веднага след като правителството подаде оставка, започнаха атаките – няколко министри бяха обвинени, други бяха извиквани в следствието като свидетели. Започнаха да се появяват скандали от сорта на този с луксозните джипове на ловните стопанства, които се ползват от властта.

– Винаги съм бил против показни акции. Това обаче не е добра политика. Нека, ако има престъпление, доказателства, всеки да си носи отговорността, но такъв лов на вещици не е полезен за държавата, защото след това ще се случи с тези, които сега го организират, после и на следващите.

– Няма ли твърде много его във вашия ресор – културата?

– Не може да няма. В културата са хора образовани, талантливи, а талантливите хора са ярки личности, индивидуалисти. Те са говорещи, неудържими, те са будната съвест и това е правилното. Познавам тази материя. Аз съм един от тях.

– Един от тях, но си създадохте много врагове?

– Не, те са няколко, не са много. Имат обаче едно качество – кресливи са. Когато станах министър, бюджетът на българските театри и сценични изкуства беше 48 милиона. Днес знае ли някой колко е?

– Колко?

– 80 милиона! Парите няма да стигнат никога, но е важно да се случва нещо.

– Веднага ви обвиниха, че сте вкарали така наречените мечки в театъра.

– Нормално е да се появят, но театрите си имат мениджъри и те решават какво ще поставят и какво не. Днес на всеки един изкаран лев на часа получават още два и половина – три. Ако тази вечер изкарат 10 хиляди лева, получават още 25-30 хиляди. Но да са живи и здрави актьорите, заслужават си парите. За разлика от други области в културата има много талантливи хора и не бива да я подценяваме, унизяваме и обиждаме. Българинът е талантлив.

– Ще ви липсва ли Министерството на културата?

– Не зная. Моят живот е низ от случайности. Онова, което винаги съм правил, е да поемам отговорности.

– Какво направихте и какво не успяхте?

– Много неща направихме, други не се случиха, а имахме и още много проекти. Явно един живот не стига за всичко. Двата мандата понякога на човек му се струват много, особено когато това се случва в среда, пълна с отрицание. Едва сега разбирам защо единствен българският народ има поговорка „Няма ненаказано добро“.

– Откривате изложба с акварел в галерия “Арте”. Казахте, че след болестта сте очаквали да бъде мрачна, а тя е доста цветна.

– Преживях голямо изпитание, но засега резултатите показват, че състоянието ми е добро. Уча се да приемам живота такъв, какъвто е. А колкото до акварелите – личната ми изненада е, че тези рисунки станаха цветни и светли. И най-хубавото знаеш ли кое е?

– Кое?

– Убих в себе си онова странно чувство – да мразя. Разбрах, че това е пълна глупост. Толкова сме смъртни, че злобата не си струва.

Източник: trud.bg