Паролата на РМД приватизацията е: „Нашите хора трябва да папкат”. Капиталци лъжат за Трайков и АЕЦ „Белене”, по негово време са подписани девет договора за централата

Ако загуби, ГЕРБ няма да участва във властта и пожелавам приятна игра на агнешките главички”, заяви преди няколко дни лидерът на ГЕРБ и премиер в оставка Бойко Борисов. Финансовият министър в оставка Владислав Горанов допълни, че тези, които си спомнят времето на приватизацията от 2000 г. и управлението от 1997 до 2001 г., непременно ще си спомнят и за кръга „Агнешки главички” като основен играч в тях.

Поддържам вече над двадесет години безупречен архив и затова ще се опитам да ви запозная с фактите и наученото. Нали Данте твърди, че наученото ще се превърне в познание едва когато се запамети. И така, годината е 1997 г., месецът е април. Обединените демократични сили (коалиция, в която основната партия е СДС) получава почти 53% на предсрочните парламентарни избори. Скоро след това Иван Костов вече е премиер, а Йордан Соколов - председател на Народното събрание. За шеф на икономическата комисия в същото НС е избран Никола Николов, депутат от Разград и много приближен на Йордан Соколов.

Никола Джипов Николов е роден на 19 юни 1959 г. в гр. Левски. Баща му Джипо Маринов е бивш легионер. Завършва Математическа гимназия в Разград и Висшия машинно-електротехнически институт в София. Научен сътрудник II степен в Института по приложна минералогия в Разград от 1986 до 1992 г. След падането на комунистическия режим бързо овладява СДС в Разград заедно със своя колега и сподвижник Димитър Мочев. След победата на СДС на парламентарните избори през октомври 1991 г. Николов оглавява стъкларския завод „Диамант”-Разград, а неговият авер Димитър Мочев - „Каолин”. Същият „Каолин” харизан по-късно от Николов на олигарха Иво Прокопиев. Димитър Мочев при управлението на СДС ще стане областен управител на Разград. Нужно ли е да казвам с чия подкрепа? Именно в новото си амплоа двамата успяват да се развихрят, възползвайки се в посткомунистическия хаос в икономиката. Обграждат се с едни от най-лакомите и хищни стопански номенклатурчици на БКП и техни заместници Петър Костадинов и Велеслав Тачев, както и червените директори на все още държавните по това фирми „Абритус” (бившето СМК) Михаил Драганов и „Трансавто” Петър Нешев.

През периода 1992-1995 г. Никола Николов е директор на разградския завод за стъкло „Диамант”. Ако съдим от заключенията на двата ревизионни акта, изготвени от ТУ „Държавен финансов контрол”-Разград, и обхващащи периода, в който Никола Николов е директор на завода, ще видим, че управлението на завода от бъдещия шеф на икономическата комисия е било, меко казано, крайно небрежно. Само през 1993 г. дружеството е реализирало загуба от над 47 млн. лева. През първата половина на 1994 г. дружеството отново е на загуба. Изводите в двата акта са, че управителят Никола Николов и главната счетоводителка Христина Иванова са допуснали нарушения във финансово-стопанската дейност.

Общата сума, с която според ревизорите горните две лица са нанесли пряка вреда на дружеството, е 6 205 413 лева. Извършената инвентаризация на дружеството за периода 1992-1994 г. приключва с липси за близо 6 млн. лева. Ръководството на завода е допуснало да се натрупат задължения от клиенти в размер на 55 млн. лева, които са получили продукция от завода, но не са я платили! След идването на правителството на Жан Виденов Николов е сменен. Но тамадата на бъдещия кръг „Агнешки главички” не си тръгва валат. Създава собствена частна фирма „Дунав Консулт”, отваря офис като мастит бизнесмен в разградския хотел „Централ”, където си има секретарка, сътрудници, личен шофьор, няколко леки автомобила. И започва мощен внос на евтино руско стъкло, стъпвайки на основата на дистрибуторската мрежа на „Диамант”.

През същата 1995 г. има местни избори и Николов се втурва в предизборната кампания като кандидат за кмет на Разград. СДС е още слаб финансово и Николов финансира почти сам кампанията си, но претърпява неуспех. До 1997 г. се оформя като един от големите вносители на стъкло в България и изключителен дистрибутор на турския холдинг „Шише-джам”. Победата на СДС през 1997 г. му идва дюшеш. СДС печели в Разградския избирателен район за първи път не един, а цели два мандата. И заслугите на Никола Николов са оценени по достойнство ­ той оглавява икономическата комисия в парламента. После прехвърля основния си бизнес на бившия си заместник от „Диамант” Велеслав Тачев. За да няма никакви съмнения, Тачев поема повереното чрез еднолична фирма (ЕТ „Йовета ­ Велеслав Тачев”). По-късно, след като парламентарният правилник оставя вратички за депутатския бизнес, Николов регистрира на името на своя сътрудничка „Йовета глас трейдинг” ЕООД, към която той е „консултант”. Именно от тази позиция той контролира де факто целия внос в България на строително стъкло и стъклен амбалаж. Междувременно разградския стъкларски завод е поверен в ръцете на близки до Николов хора, паролата е „Нашите хора трябва да папкат”. И се започва обичайната РМД приватизация, подписва се договор, в който се плащат кеш само 10%, а останалото - „човекът каза ще видим”. А сега гледайте каква наглост настава дори при плащането на 1/10 от сумата по сделката ­ 30% от тези 10% трябва да се платят по банков път, а останалите 70% от 10% първоначална вноска купувачът заплаща чрез държавни дългосрочни облигации или други платежни средства (разбирай компенсаторки).

Интересувате се какво се е случило оттук нататък със завод „Диамант” ли? Стандартна процедура - заводът изпада в колапс съвсем скоро, дозадлъжнява към „Булгаргаз” и НЕК в огромни размери, РМД-то не плаща вноските (освен първоначалната) дори при онези супероблекчени условия на приватизационния договор, за които се е договорило и предоговорило, но започва търгове за разпродаване на дълготрайните материални активи. Докато в началото на 2002 г. Разградският окръжен съд открива производство по несъстоятелност на завода за производство на стъкло „Диамант” и ликвидация.

Разградската колода

Кои бяха в екипа на Никола Николов през годините в Разград? Най-близък негов бизнес другар беше Велеслав Тачев. По времето на комунизма номенклатура в ОбНС в Разград директор на автокомбината и зам.-директор на „Диамант”. Другите ранни разградски „агнешки главички” бяха Петър Костадинов ­ шеф на хотел „Централ”, завършил висша партийна школа в Москва, директор на Домостроителния комбинат в Разград, партиен секретар на ОбНС, зам.-директор по търговските въпроси на „Диамант”, впоследствие общински съветник от СДС. Пейчо Георгиев е бивш зам. партиен секретар на едно от разградските училища, основател и член на Алтернативна социалистическа партия, кандидат за депутат от ДАР, сподвижник на „Нов избор” и „Евролевица”. Бил е кандидат за кмет на Разград от СДС и след като сините са на власт, е областен управител на Разградска област и председател на Общинския съвет на СДС. Михаил Драганов е младата надежда на Партията, виден ДКМС деятел, делегат на ХІІІ и ХІV конгрес на БКП. Бивш общински съветник от БСП (1991-1995 г.). През 1999 г. е пробван за зам.-кмет от СДС и общински съветник от СДС. Тодор Христов е секретар на Общинския комитет на БКП в Исперих, шеф на организационния отдел на Окръжния комитет на БКП в Разград, кандидат за общински съветник от СДС, когато Никола Николов е председател на Общинския съвет на СДС - Разград, и бизнес консултант на синята партия. На следващо място идва Дамян Качаунов ­ комсомолски, партиен и стопански номенклатурчик от преди 10 ноември 1989 г. След това ­ виден бизнесмен, минал през дистрибуцията на стъкло. Емил Гюров е бивш комсомолски и партиен номенклатурчик, впоследствие кандидат за общински съветник от СДС. Като изпълнителен директор на „Диамант” довежда най-големия стъкларски завод в България до фалит. Това е разградската колода от „Агнешките главички”. Апропо, наименованието идва от един специалитет - печени агнешки главички, който групата обичала да си поръчва, когато са заедно. Първата порция поръчат през 1999 г. в ресторанта на ЦКС.

Мътни схеми

Сред любителите на този специалитет са и бившият депутат от СДС Величко Йонов. Шеф на митницата във Видин по време на управлението на СДС стана неговата съпруга Валентина Йонова. Истинска демонстрация на несломимото шествие на „зетьо-шуро-баджанакизма” по време на правителството на Костов. Сред най-заклетите членове на кръга „Агнешки глави” беше и близкият приятел на днешния президент Росен Плевнелиев и бивш депутат от СДС-Благоевград Илиян Попов. Да, да, това е същият, с когото Плевнелиев се хвалеше, че издигали транспаранти, направени върху тапет на митинг на 10 ноември 1989 г. (какъвто не е имало на тази дата). Дясна ръка на Илиян Попов в Благоевград по време на седесарската приватизация е Альоша Сиджимов (днес покойник), тогава е заместник-председател на СДС. Една от най-апетитните приватизации в Благоевград някога е тази на Завода за съобщителна техника. Схемата е до болка позната - синьо РМД, местни седесарски първенци, мътни финансови схеми около сделката и накрая ­ Сиджимов дава част от двора на завода на благодетеля си Илиян Попов. Попов купува правото на строеж за 6 сгради в двора срещу скромна петцифрена сума и построява там автосалон. Красимир Каменов и Пламен Иванов са други двама от стълбовете на кръга „Агнешки главички”. Фирмата на Красимир Каменов „Гергьовче” беше замесена със скандални приватизации във Враца около държавната фирма „Ветимпекс”, шеф на която през 1998 г. е близкият приятел на синия депутат Красимир Каменов, д-р Георги Узунов. И понеже Каменов по това време е депутат, всички фортификации се провеждат от съпругата му Давидка Йорданова Каменова. През 1997 г. Пламен Иванов стана първият депутат в Кърджали, който не е избран от ДПС. През 1999 г. беше назначен за областен управител на област Кърджали.

Обръч

Бившият общински председател на СДС-Своге и днешен виден десебар Веселин Запрянов също беше в кръга „Агнешки главички”. Малко известен член на кръга е бившият секретар на община Копривщица Светослав Георгиев. Защо е важно неговото споменаване? Днес той е член на УС и изпълнителен директор на Института за развитие на публичната среда на Антоанета Цонев. Когато през 1997 г. той беше преместен в областната управа на София, на неговото място в община Копривщица беше инсталирана именно разградската протестърска Валкирия на кръга „Капитал” Антоанета Цонева. От лятото на 2001 г. Антоанета Цонева също започва работа като експерт в администрацията на Софийска област. Забележете - със специалност „Българска филология” тя постъпва в дирекцията, която се занимава с разпореждането и управлението на държавната собственост. През годините този бизнес обръч демонстрира завидна еластичност и способност за адаптация към силните на деня. След 2001 г. към него се присъединиха функционери на СДС, които не можете да откриете при първоначалните сбирки. Един от тях е бившият заместник-министър на икономиката в правителството на Костов - Иван Иванов (с прякор Мозъка). Монтанският икономист беше направен с решаващата подкрепа на „Агнешките главички” главен секретар на Надежда Михайлова през пролетта на 2002 г. Самата Михайлова стана председател на СДС през март 2002 г. с решаващата помощ на този кръг. Бившият депутат от СДС Ваньо Цонов също се прилепи към кръга на „Агнешките главички” през 2001-2002 г., след като не успя да се докопа до втори депутатски мандат. Днес е привърженик на Татяна Дончева. Справка в Търговския регистър показва, че в момента Цонов е съдружник с Чавдар Чинчев в „Теравекс” ООД и „Рамтекс” ООД, двамата притежават спа комплекс „Терма” в село Ягода, община Мъглиж. Публикации от 90-те години свързваха името на бившия депутат с приватизацията на някогашното аптечно предприятие в Стара Загора през далечната 1998 г.

Нова цел

Днес тамадата на кръга „Агнешки главички” Никола Николов си е набелязал нова цел - да бъде основният фактор в структурирането на замислената от неговия съгражданин Иво Прокопиев „дясна” формация. Готвели Трайчо Трайков за лидер. Боже, боже! Как може да готвиш Трайчо Трайков за лидер на каквото и да било, след като неговата харизма е колкото харизмата на чаша вода. И пак започват с лъжи - Трайков бил спрял АЕЦ „Белене”. Мазна, дебела лъжа, такава, каквато само капиталци и „агнешките главички” могат да я изпедепцат. Трайчо беше уволнен поради некадърност от Борисов на 16 март 2012 г. Правителственото решение за спирането на „Белене” дойде две седмици по-късно. Как Трайчо е спрял „Белене”, след като по негово време като министър са подписани 9 (девет) договора, свързани с изграждането на централата?!

Източник: politika.bg