Вече години наред първи ноември не идва само като поредния ден от календара. В първия ден на единадесетия месец всички ние отдаваме заслуженото на онези българи, посветили живота си за опазване и защита на националната ни идентичност.

Думата будител има санскритски корен - буда, който означава зрящ, буден. Това ни дава основание да приемем, че „народното звание" будител имат честта да носят всички учители, духовни водачи, борци за свободата и независимостта на отечеството, строители на държавността. Началото на българското будителство откриваме в славния IX век, когато държавата ни отваря широко вратите за християнството и единствена в Европа има своя писменост. Исторически точно и затрогващо звучат думите на руския учен акад. Дмитрий Лихачов: „Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух - Кирил и Методий, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх. И чуждите завоеватели не можеха да поробят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй застанаха писмеността, езикът, литературата..."

Всенародното честване на Деня на народните будители води началото си от първите десетилетия на XX век. Заражда се, за да сложи край на забравата на героите от миналото. В края на учебната 1908-1909 г. група учители от Пловдив обмислят въвеждането на такъв празник. Тъй като нито един от българските възрожденци не бил канонизиран за светец, учителите решили да честват Деня на будителите на 19 октомври, когато се прекланяме пред паметта на небесния закрилник на България - св. Йоан Рилски. На този ден отдали почит на всички български възрожденци от Паисий Хилендарски до героите на Илинденско-Преображенското въстание. Министерството на просвещението също подкрепя и покровителства тази инициатива и празникът постепенно се налага в цялата страна. Узаконяването му става едва през 1922 г. - времето на краха на националните ни въжделения. Ньойският мирен договор, откъснатите от територията ни български земи, тежките репарации и поруганото ни национално достойнство довеждат отчаянието и нихилизма в българското общество. Загрижено за упадащия дух, земеделското правителство на Александър Стамболийски се заема с учредяването на празници, които да повдигнат националното самочувствие. Пряк изпълнител на тази заповед е министърът на просвещението, писателят Стоян Омарчевски. Под негово ръководство все по-тържествено се чества празникът на Кирил и Методий. Организират се юбилейни тържества, посветени на Иван Вазов и на заслужили дейци като Стефан Бобчев, Борис Христов, Кръстьо Сарафов. На 31.10. 1922 г. Министерският съвет издава постановление, с което узаконява 1 ноември като Ден на народните будители. Определен е и редът и начинът на честването в столицата. То започва с молебен на площад „Св. Ал. Невски" в присъствието на високопоставени държавни служители начело с министър-председателя, министъра на просвещението, министъра на войната. След това тръгва шествие по бул. „Цар Освободител", минава покрай двореца и завършва на площад „Св. Неделя". С подобни шествия и прояви, но с участие на местни високопоставени лица, се чества Денят на будителите и във всички градове на страната.

Празникът се чества до 9 септември 1944 г., след което е заличен по политически съображения. Възстановен е през 1992 г. от Народното събрание по инициатива и настояване на националното дружество „Мати Болгария".

Материалът е подготвен със съдействието на Елинка Бояджиева, историк

Източник: knigite.bg