Георги Раковски – основоположник на революционното крило на национално-освободителното ни движение. Неговите принципи ще бъдат възприети от ученикът му Васил Левски и ще бъдат наследени и прокарани от политиката, която провежда великият български патриот Стефан Стамболов, убит от руски агенти през 1895 г.. Неслучайно руският консул в Цариград – граф Игнатиев ще поиска от османските власти ликвидирането на Васил Левски и обезглавяването на революционната ни организация, като лично предлага четиримата българи в състава на комисията, която съди Левски. 

Откъс от брошурата „Руската убийствена политика за българите“, издадена през 1861 г. Първият тираж, излязъл в Букурещ, е изкупен изцяло от руски агенти от „Добродетелна дружина“ и унищожен. Раковски успява да отпечата втори тираж от 3000 бройки, който успешно е разпространен в България. В текста на брошурата Раковски остро критикува лъжливите обещания на руските агенти, опитващи се да привлекат български заселници. В нея той описва десетилетните опити на Русия за промяна на етническия състав на цели региони  в България, като след всяко поредно нахлуване в българските земи завлича със себе си хиляди българи,  които заселва основно в Южна Украйна.  Той прави исторически обзор на българо-руските отношения от времето на Светослав Игоревич и заключава, че заробването на българите и завладяването на България е трайна руска цел, която сега се осъществява в съгласие и със съдействието на османските власти. През 1875 г. Христо Ботев ще опише и прочистването на българите, заселени в тези земи и зверствата, които руските власти извършват спрямо тях.

Оригиналът на статията на Ботев във вестник „Знаме“

В статията си Ботев проследява съдбата на част от онези българи, които са се подлъгали поколения назад да напуснат родните си земи и да се окажат в лапите на Руската империя. Сведетелските показания сочат, че стотици българи са товарени на шлепове, които са потапяни в Черно море.

В в-к Дума Ботев пише през 1871 г.:
„Нѣма славянинъ юженъ или западенъ, нѣма свѣстенъ човѣкъ, който би можалъ да съчувствува на такава абстрактна идея, каквато е тази на руситѣ, съ осѫществяването на която се поглъщатъ цѣли народности, отдѣлени една отъ друга съ история, литература, нрави, обичаи. Съ химическото сливане на подобни народности става композицията на робството, на яда, който приема почти цѣло столѣтие болната Полша.” (Виж тук)

Цитатът е от статията „КОЙ“, която Захари Стоянов публикува в отговор на руският панславист Аксаков, предложен от Русия за първи български княз. След Съединението , когато машата на Русия – Сърбия напада България и е попиляна, Русия къса дипломатически отношения с България, а Аксаков пише в декемврийския брой 1885 г. на вестник „Русь“ :
„Българите не трябва да имат нищо свое! Нито армия, нито полиция, нито държава. Те трябва да бъдат погълнати от Руската империя“.
Достойният отговор на Захари Стоянов е прескочил през десетилетията и днес, от позицията на времето, ние можем да твърдим, че той е по-актуален от всякога.

Откъс от  „Принос към историята на социализма в  България” , издадена през 1906 г. В книгата Димитър Благоев прави един исторически обзор на русофилските помияри и предатели  в новата българска история през призмата на класовия подход на анализ на историческите факти. Тук Благоев, от позицията на времето практически доказва онова, за което още Георги Раковски предупреждава – че трайна цел на руския империализъм е завладяването на България и подчиняването й като губерния в състава на една паразитна империя.

Откъс от стихотворението „На руските воини“ написано по повод вероломното нападение на Русия над България и разгромът, който храбрата българска армия осъществява над руснаците през есента на 1916 г. В резултат на руската агресия Русия ще подпише най-унизителния договор в историята си, с който ще капитулира пред България и нейните съюзници на 3 март 1918 г. – Брест – Литовския договор. С този договор Русия губи от територията си над 1 милион квадратни километра. Днес тези земи се наричат Литва, Латвия, Естония, Полша, Украйна, Молдова, Грузия и Армения и в тях дамата „Русия“ се счита за мръсна дума. Датата на подписване на договора не е случайна. Избрана е от българския министър-председател Радославов като символичен отговор на вековната антибългарска политика, провеждана от руския империализъм, разкъсването на българските земи, схизмата (непризнаването) срещу Българската църква, обявена от руската църква, организирането на поредица от заговори, преврати и метежи с цел присъединяване на Родината ни като поредна губерния към империята, както и убийства на български политици и патриоти. В краа на своя творчески път Иван Вазов заема патриотични позиции и най-сетне разбира истинския сатанински характер на руския империализъм. Впрочем, Вазов престава да бъде русофил още след престоя си в Одеса през 90-те години на 19 век, откъдето се завръща в дълбоко психическо разстройство, видял с очите си какво представлява Русия отвътре и каква политика прокарва в окупираната Украйна.

Десетилетия наред укривани факти от нашата история, преиначавани, премълчавани. ИСтория, писана от слуги на руския империализъм, обслужващи неговите идеологеми. Една камара помияри бяха произведени в професори по история само и само да премълчават или тълкуват превратно тези исторически факти.

Часът на истината дойде, а мястото на тези псевдоисторици, еничари на руския империализъм, е в нужника на историята. Там, накъдето се е запътил и техния господар  – самата Руска империя.