Колко далновидни са били древните индуси да обявят кравата за свещено животно

Един призрак броди из Варненско в последните дни – призракът на антракса, който отнесе в отвъдното стопанина на заразената крава от село Млада Гвардия. Казват, че загиналият мъж бил фермер, затова е много странно как не се е досетил навреме да вземе мерки – още когато животното видимо е показвало увредено здраве цели десет дни. Селото е с около 300 жители, нима никой не е чул и разбрал, че кравата боледува тежко, нима самият собственик толкова не е чувал за болести по добитъка, нима не е трябвало да повика спешно ветеринарния лекар, вместо да реши да го коли, че и да вика още хора да му помагат? Неразбираемо, абсурдно поведение – особено пък когато се е порязал при тази "процедура". Тъжно е, че мъжът плати с живота си, но е важно да се проследи цялата история - поредица от фатални грешки, досущ като филм на ужасите.

Дори след като се порязал и мястото започнало да се възпалява, пастирът не хукнал спешно при лекар, напълно игнорирал симптомите на заразата, но и нещо повече – за да не се "погуби", добичето било набързо транжирано, месото разпродадено, а костите хвърлени на някакво бунище. От това месо са яли и други хора. Историята продължи с второ заболяло животно, с много изказвания от отговорните институции, със слухове или не, че има вече арестувани по случая, с образувано наказателно производство – стрелба в нищото, докато не стане ясно ще има ли и виновни.

От заразеното место яли двайсетина души, а дали не са много повече? Дали то наистина не е тръгнало към магазините, както уверяват експертите?

Проблемът е, че всички проверки, изследвания, проучвания и вземане на мерки започнаха фатално късно. И в този случай няма как да обвиняваме държавата, институциите и контролните органи. Няма как да кажем, че някой не се е погрижил за живота на загиналия, защото трагедията започва от него самия.

Експертите обясниха, че причина за заразата са проливните дъждове преди месец, които отмили горния слой на почвата и извадили на повърхността спорите на антракса. За наш ужас тези спори могат да оцелеят с десетилетия в земята. Антраксът е известен още като синя пъпка, сибирска язва, въглен и злокачествен оток, а в древността арабските лекари го наричали персийски огън. Болестта е изключително опасна и в много случаи завършва със смърт. Сега чувам от приятели, че няма да посегнат към колбаси с телешко, макар че уж е известна пътеката на заразеното месо от селото, през транжорната в район Аспарухово до над двайсет заведения във Варна, близките курорти и селища дори в Добричко. Въпреки обясненията, че ако е обработено термично (над 110 градуса по Целзий), спорите на заразата загиват.

Като чета за тази напаст, че сред най-податливите към нея са говедата, си мисля колко далновидни са били древните индуси да обявят кравата за свещено животно. При онзи климат, блатисти райони и проливни дъждове посягането към кравите е било равностойно на моментална и бързо разпространяваща се гибел.

А у нас има вече над 30 известни огнища на антракс. Едно непременно трябва да се има предвид – пише го дори в уикипедията: Антраксът е рисково заболяване в страни без или с минимално ефективни програми за обществено здраве. Не е ли време да се запитаме къде сме ние? Само призрак ли е тази болест или е дошло време да ставаме вегетарианци…