Правото да прокарваш собствена фискална политика е белег за сила

За първи път парламентарното мнозинство си позволи грубо да бламира Министерския съвет в сфера, където си личат философията и стратегията на правителството. Правото да прокарваш собствена фискална политика е белег за сила и качество на всеки един кабинет, премиер и неговия (най-важен) финансов министър.

Съгласен съм с Радан Кънев, че Народното събрание (дори и в чисто исторически контекст) е точното място за разглеждане на тези теми. Прав е, но законодателният орган е и теренът за игра на едно монолитно и силно мнозинство, подкрепящи премиера и неговия отбор в момент на тежка анархия и икономическа криза.

ГЕРБ и реформаторите успяха да стиснат зъби в името на държавата, двата по-малки партньори: не! Не знам дали АБВ ще се приближава към лявата опозиция, или пък патриотите играят вече предизборен мач, попречвайки на Волен да дръпне килимчето към себе си в последния момент. Ясно е едно – пари няма и отговорното поведение на отговорни политици е признаването на проблема, неговото открояване и решаване. Нали за това стотици хиляди патриоти изпратиха своите избраници в Народното събрание.

Винаги съм твърдял, че страната има остра и крещяща нужда от политическа стабилност и парламентарна предсказуемост. Все пак сме парламентарна демокрация. Само че дори на мен като десен избирател, гласувал за десен кабинет, взе да ми идва до гуша. Не искам и да знам какви мисли са в главата на изборния победител в последното десетилетие. Сигурно му идва да хвърли всичко, отивайки на избори където със сигурност ГЕРБ и РБ ще имат пълно и солидно мнозинство.

Този ход няма да е добре за държавата. Поне засега. Ако цената, обаче, да спасим нещата сега е катастрофа – утре, няма друг изход. Във всеки случай трябва седем пъти да се премери преди рязане. Пък после всичко ще зависи от отговорността или безотговорността на българските патриоти. Или зовящите се като такива.