“СДРУЖЕНИЕТО за саниране ще изтегли тайно ипотечен кредит, ще трябва да го връщаме всички и ще ни вземат жилищата!”

“Подпишем ли, ще поемем дълговете за парно на 30% от апартаментите в блока, които не плащат на топлофикация!”

“Щом правят безплатно дограмата на съседа, да ми върнат парите, след като аз вече съм се изолирал.”

“Не искам да влизам в никакви фирми!”

“ Няма да участвам, защото това е предизборна кампания на ГЕРБ, а не съм гласувал за тях....”

“Не искам чужди хора да ми влизат в дома, ами ако ми откраднат парите?”

“Ще подпиша за учредяването на сдружение, ако ми гарантирате, че ще махнете кучетата от вече чистия блок.”

“Държавните пари ще отидат за другия блок, защото там живеят големците с връзки.”

Тези съмнения от съседите си чу един домоуправител в столичен блок само докато минаваше с документите за саниране от втория до осмия етаж.

А блокът е 18 - етажен. Повечето хора в него са от средната класа и доста интелигентни. И това се случва, при положение че програмата за саниране на панелките и ЕПК не изисква финансово участие от апартамента.

Смешно ли ви се струва? Ако е така, не сте прави. Тъжно е!

Защото и най-идиотските въпроси или опасения по етажите са всъщност илюстрация на изстраданите от българите 25 години демокрация, а и годините преди това.

Така санирането, без да иска, изигра ролята на социологическо, политическо и дори демографско проучване, взети заедно. Резултатите от тях са ужасяващи, но дори и такива, те трябва да са поука за властта.

Вижте как сякаш в калейдоскоп се сменят кризите на България през годините. Мъката от ипотечните кредити и липсата на държава, която да защити клиента от някои недобросъвестни банки, вдигащи лихвите на око, фалитът на КТБ и блокирането на спестяванията на вложителите в четвъртата по големина банка. Следват поне 20 - годишните страдания на закрепостените за парното абонати, които няма кой да защити първо от топлофикация, а през последните години и от топлинния счетоводител. Те са оставени сами да се карат със съседа си, за когото подозират, че краде парно, защото от години така и не се намери комисия, институция или дори полиция, която да установи има ли престъпление, или не.

В страховете на четвъртия етаж от нашия блок пък просто прозира народопсихологията на българина, че той винаги е минат, а някой друг печели. От шестия етаж хората направо крещят срещу домовите кражби и невъзможността на полицията да се справи с тях.

И накрая идват политическите страсти и подозрения, че нещо наглед добро се прави само за да се спечелят едни избори. В случая кметски.

А тези от осмия етаж са си съвсем прави - хубавите неща в тази държава са само за хората с връзки. Това си е “Бългериън евъргрийн”.

Целият текст можете да видите тук