Нямам сили да се ядосвам като гледам шоковите сметки за ток. Аз лично не бих се оплакал чак толкова. Имам задължение само за стотачка при положение, че ползвам услугите на Енергото единствено за телевизор, компютър и нощна лампа. Ама хайде, сигурно има и по-изгорели от мен, няма да опищявам орталъка. Бих желал да обсъдим по-скоро ефекта за всички нас от кошмарните фактури, макар да знам, че държавата сме всички ние, а частният интерес е една малка, но важна брънка от организма на обществото.
Какво се случи? Монополистите нагло и неморално решиха навръх най-трудните месеци да съдерат пак кожите от гърба на очукания българин. Стана това за което предупреждавахме месеци наред. Ще се смени властта и комунягите ще почнат пак с подривните си методи като през зимата на 2013-та. И как после да не мислим, че получилите, не без съдействието на червените, златен бизнес преди десетина години сега бачкат отново с „Позитано“ 20.
Рейтингът на социалистите е катастрофално нисък. Те са пред разпад, особено с оглед на все по-прогресиращата формация на президента Първанов, претендираща (и с право) за солидно присъствие в лявото пространство. Какво може да вдигне на крака разгромената банда? Единствено и само високи сметки. След което те да казват: „Видяхте ли, ние крадохме доста, управлявахме с мафията, ама токът не беше толкова скъп!“
Не бих се сърдил на гладния народ, че ще се върже на тази малоумна пропаганда. Макар да не вярвам, че хората отказват да проумеят кой ги докара до просешка тояга – турскочервената коалиция – с премиери Станишев и Орешарски.
През февруари 2013г. ГЕРБ се сниши и прояви разум. Днес трябва да покаже, че може и да удря – глоби, лицензи, там както си му е редът. Защото това вече не се търпи. Писна ми да ни лъжат с измислените си призиви за народно недоволство, гражданско общество, тинтири-минтири. Топката е в краката на енергийното ведомство и Народното събрание. В наш интерес е те да успеят.